Другите - извън или вътре в мен
На 13 юни т.г. в рамките на организирания от д-р Орлин Тодоров дългосрочен семинар "Да мислим психоанализата" проф. Богдан Богданов изнесе лекция на тема "Античната трагедия "Едип цар". Извънчовешкото и гледната точка на зрителя."
Целта на семинара, провеждан в Нов български университет, е дискутирането на проблеми на психоанализата, както и на връзките й с останалите хуманитарни науки - философия, семиотика и лингвистика. В изложението си проф. Богданов разисква проблем, очертан от съществуването на две близки парадигми: как се мисли античната трагедия и как тя бива възприета от Фройд в "открития" от него едипов комплекс (защото неминуемо сравняваме едиповия мит на Софокъл и Фройдовия едипов мит).
И тъй като митът е "символен образ или мотив, зад който се крие някакъв смисъл; символен сюжет с примерен характер", за да постави в обща система двата разказа, проф. Богданов ги конструира като "изключителна история с примерен характер". Едиповият комплекс не е извлечен от цялостния сюжет на "Едип цар", според проф. Богданов. А Фройд не обръща внимание на два компонента, характерни не само за тази, но и за всички останали антични трагедии.
Първият компонент е, че случващото се някому винаги води до претърпяване на наказание от останалите - убийството на бащата-цар и кръвосмешение с майката. Вторият е определен от понятието "прислоняване". В театъра човек няма Супер его - потенциалното Свръх-Аз се прехвърля към Едип, който е жертва на борбата с То. Така е било и в античния театър, където няколко хиляди души са могли да се "прислонят" в съдбата на един велик човек. Фройд не отдава значение на това, защото изгражда мита си в култура, в която другите не присъстват или присъстват само като повърхностно дадени идеи и ценности.
Проблемът да бъдем общество, осигуряващо плавен преход от единия към всички, стои и в съвремието. Според проф. Богданов, мъдростта на античния свят се състои в допълването: домът се допълва от народното събрание, а то на свой ред се допълва от празника. Едиповата структура поставя въпроса: "Как, след като не виждам другите, те ще съществуват в мен?". И този сложен семиотичен проблем е стоял пред древните, после пред християнството, а сега и пред нас.

Светлана Попова