Една жена остарява.

Това вече е разказ.
Един самотен човек разказва историята на рода и къщата. Историите на интимната уязвимост. Ужасът от остаряването на близките, от озверяването. През прозаични парчета и през стихотворения, чрез отзвук от любими четива.
Речта на Силвия Чолева е ленива. Бъбриво се разсейва в търсене на Важното, усеща как изпуща невъзвратимо нещата. Пресяга се към високите образци, за да ги пощипне отзад. Предизвиква чувствени шокове, които иронично връзват несводимите детайли на всекидневието.
Харесвам пластичната точност в почерка на Силвия, неговите сантименти към градския финес и към зримите достойнства на живота. Непретенциозността, с която търси есенцията.
Харесвам изисканата цапнатост в устата й.
Харесвам съвършеното й внимание към частните основания в писането, харесвам умението й хем да се отегчава, хем да съхрани себеотрицанието си...
"Някои предизвикват у мен миниатюрно ликуване, сякаш засягат безмълвен център, свързват се със стаено в мен еротично или прочувствено благо", така пише за някакви неща скъпият за мен и Силвия мислител. Заемам това изречение от Ролан Барт, за да свържа себе си с "Внимателно" и "Зими и лета", с лъчезарния стоицизъм на тези две книги.
Иначе - всички го знаем - Силвия Чолева е твърде, твърде непоносима.

Марин Бодаков




Думи от представянето на Внимателно и Зими и лета (ИК "Жанет-45". Пловдив. 2001), състояло се на 22 май т.г. в София.