Девет месеца, откакто "Балканският касапин", "Сръбският фюрер" и т.н. сдаде властта в Белград, и три месеца, откакто загрижено си мери кръвното в килията, ето че и Македония се впусна да усвоява косовския модел. Защо се получи, както се получи, и как стана, което стана и още има да става - това балканолозите при отсъствието на Милошевич още не могат да ни обяснят. Не е обяснение и следната романтична история, ала за част от истината все пак може да претендира.
Шест години и девет месеца затвор за 34-годишния Муса Асани, познат на цял Хамбург като Вили Албанеца; с четири години и три месеца се отърва братчето му Имер, 29-годишен вицепрезидент на сутеньорски мултинешънъл с около триста доброволни и недоброволни труженички. Както гласи присъдата, братчетата се провинили в организирано сутеньорство, проституция, бандитска търговия с хора и други подобни мероприятия с достъпна само за юриста терминология. 160 марки надница плащал Асани на персонала си, който по библейски шест дни работел, а на седмия почивал. От това на него за лични нужди му оставали по 48 хиляди марки на ден. Четирима сътрудници на фирмата бяха осъдени още миналата година на различни срокове затвор, а властите сложиха ръка на десетина луксозни автомобила и на около един милион марки в брой - най-обемната конфискация на германската полиция от десетилетия насам.
Както обаче съобщава анонимен експерт на македонското вътрешно министерство, цитиран от вестник "Хамбургер Абендблад", личните нужди на Вили Албанеца не се ограничавали до митичния "Репербан" в Хамбург, а се простирали чак до далечното Тетово. Там на хвърлей камък от казармите се извисява вилата на Вили Албанеца с три лимузини "Мерцедес" и един "Харли Дейвидсън" във вътрешния двор. Мраморът на тетовската му обител в римски стил е естествено от Италия, а всичко останало до последното винтче е от Германия. Над портала й бди горгонската глава на Медуза, която тресе змийската си коса и по други врати, мебели и тапети в новия културен паметник. Тринайсет магазина и туристически бюра е регистрирал още Вили Албанеца в родния си град, властите изреждат и десетина други имоти в Битоля, Дебър и Струга.
В едно от туристическите бюра в Тетово македонските власти в края на април конфискуваха загадъчен паричен превод с предназначение "Отечеството зове". Парите на сума 250 хиляди марки са изпратени от някаква франкфуртска туристическа агенция, която пък ги получила от Хамбург. Конкретното предназначение на превода пък се оказа месечната заплата на Билал Зека, реалното име на "Командир Мала" и неговите 80 юнаци, които в същото време обстрелваха града от турското кале над него. Казват, че след конфискацията на паричния превод бързо настъпило затишие. В наши дни юнаците на Билал Зека, реалното име на "Командир Мала", се сражават за свободата в близкото село Шипковица. Кой каза, че нямало романтика на Балканите?
---
Сръбското правителство обяви война на цигарената контрабанда. На мушката най-напред се оказаха продавачите на дребно, докато от Швейцария спокойно развива гешефтите си по снабдяването хърватинът от сръбско потекло Станко Суботич - Цане. Стотици цигарени будки в Белград затвориха кепенците след посещение на инспекторите, установили в стоката им нелегални цигари.
Гневът на цигарената мафия изпита преди две седмици на гърба си Хасан Берберович, шеф на правителствената акция за борба срещу контрабандата. Две непознати лица нанесоха тежък побой над Берберович пред дома му. Сръбският министър-председател Зоран Джуканович нарече побоя "контраатака на цигарената мафия".
Според белгарадския седмичник "Нин" югославяните изпушват месечно около 1600 тона цигари. Половината от тези цигари представляват нелегален внос от чужбина. От вносните цигари през 1999 г. според официални данни само 10 процента са влезли легално в Югославия. Обемът на цигарената контрабанда достига годишно около милиард и половина марки, пише "Нин".
Години наред бос номер едно на сръбската цигарена мафия е Марко Милошевич, синът на експрезидента. Според Душан Забинович, собственик на белградската външнотърговска фирма МПС, до смяната на режима през октомври миналата година президентското синче контролирало около 40 процента от цялата цигарена контрабанда. Този дял напоследък спаднал на около 30 процента в полза на други босове.
И все пак босът на цигарената контрабанда в еврпопейски измерения (според публикации на хърватското списание "Национал") е Станко Суботич - Цане. От резиденцията си в околностите на Женева Суботич според седмичника реализирал досега чиста печалба от поне един милиард долара. Швейцарският федерален прокурор Валентин Рошахер призна пред пресата, че бил информиран за бизнеса на Суботич, ала преследването на цигарената контрабанда не влизало в компетенциите на прокуратурата.
Хърватското списание информира и за тесните бизнесконтакти между Суботич и черногорския президент Мило Джуканович. Възмутеният президент междувременно даде списанието под съд за клевета. Тесни контакти според "Национал" Суботич поддържал обаче и със сръбския премиер Зоран Джинджич. За разлика от черногорския президент, Джинджич засега не възнамерява да съди хърватското списание. Затова пък идеята му за съкрушителен удар върху цигарената мафия заслужава интерес.
По-евтино от разни инспекции и контрол според Джинджич било отварянето на фабрика за висококачествени цигари от някой от големите световни тютюнопроизводители. Премиерът предлага първо прокарването на закон за основаването на монополна сръбска държавна фирма "Serbian Tobacco", след което да бъдат предложени концесии на трите най-големи световни производители. След като само висококачествени цигари от несръбски тютюн се пласират на сръбския пазар, нека някоя от тези фирми срещу концесия си отвори своя фабрика - предлага Джинджич. В момента се водели преговори с British American Tobacco, пък който превари, той ще натовари - добавя многозначително сръбският премиер.
Засега е ясно само кой няма да се натовари от концесията: а това е хърватската цигарена фабрика в Ровин, чиято продукция захранва по-голямата част от цигарената контрабанда в съседна Сърбия.
---
Приятелството, което напоследък гръцкият външен министър Йоргос Папандреу е завързал с турския си колега Исмаил Джем, засега не докара политически дивиденти на Папандреу. Поне ако съдим по карикатурите в гръцката преса. Сближаването обаче между турци и гърци на народностно ниво продължава. Турско-гръцкият туризъм, нещо непознато до преди 15 години, преживява истински бум. Платежоспособни турци всяко лято изпълват кафенетата в Атина и особено на остров Родос, където, както казват, за огромно задоволство на местното население след полунощ и третото узо всички вече пеели гръцки песни. В туристическите квартали на Истанбул пък нощно време на всеки ъгъл се дочува гръцка музика и се множат надписите "гръцка кухня", макар че дори гръцките познавачи признават, че турската е доста по-добра.
С туристическо-кулинарния обмен нараства и броят на "побратимените градове". Вселенският патриарх Вартоломей този месец ще посети остров Лесбос, на турски Митилини, където едно пристанищно градче се е побратимило с друго градче на отсрещния турски бряг. До неотдавна гърците оплакваха патриарха като "военнопленник на турците в Истанбул". А когато неотдавна в Измир се състоя футболната среща между младежките отбори на Нидерландия и Гърция, турските запалянковци бяха изцяло на гръцка страна. На всичко отгоре футболните съюзи на двете страни възнамеряват заедно да организират европейското първенство през 2008 г.
Особено убедителен индикатор на турско-гръцкото побратимяване обаче е кафето или по-точно - наименованието му. Тежко му до неотдавна на някой турист, когато по невнимание си поръча в Гърция едно турско кафе! Ако не го изгонят от кафенето, най-малкото строго ще го инструктират, че въпросната черна мътилка за сърбане се казва "гръцко кафе". Изход от тази езикова конфузия неотдавна предложи турскоезичното списание "Йонанистан", което в знак на турско-гръцкото побратимяване излиза в Анкара със субсидия на гръцкото външно министерство. Списанието пледира за въвеждане на термина-компромис "гръцко-турско кафе". Съвсем сериозното предложение на списанието предизвика доста комични реакции и няма шанс да влезе в речниците. Знаменателно е обаче името на това субсидирано от Гърция списание: "Йонанистан" е турското име на Гърция, в което още звучи древната Йония. При това до неотдавна турски писма за Гърция с "Йонанистан" върху плика се връщаха от Гърция с пощенското клеймо "Адресатът непознат".