За две години дипломатите на Китай и Тайван два пъти се настаняват и изнасят от Скопие.
Какви надежди бяха, какви очаквания, когато в началото на февруари 1999 г. Македония, известна на ООН като "Бивша Югославска Република Македония", завърза дипломатически отношения с "Република Китай", известна на ООН като остров Тайван. Преди това Тауваахау Тупу IV, кралят на новата полинезийска държавица Тонга, бе влязъл в същото изкушение, ала след кратки консултации с Пекин във връзка с приемането на Тонга в ООН подложи на преоценка първоначалното си решение. Пътят към членство в ООН все пак минава през Съвета за сигурност, където Пекин се е настанил с право на вето. Е, Скопие нямаше този проблем, защото с китайско ходатайство бе вече приет в световната организация. Няма приятелство в политиката, няма признателност. Китай без малко България щеше да изпревари, когато призна суверенитета на прадревната, но все пак нова балканска държавица, ала ето че през 1999 г. се изнесе от македонската столица, защото, както знаем, място за два Китая няма, единият е излишен.
Чрез посланика си госпожа Хю Юехе Пекин се опита да обясни на Скопие, че македонската Влада уязвява с дипломатическото си признаване на Тайван териториалния интегритет на Китай, че нарушава конвенцията на ООН и наранява "китайската държавна идентичност", с коещо ще си навлече "сериозни последици" от страна на Пекин. Тогавашният шеф на македонската дипломация Александар Димитров обаче с присъщата си скромност заговори за "стратешки, първокласен потег на новата Влада" в Скопие. С признаването на Тайван Македония удвои европейското дипломатическо присъствие на "Република Китай", призната още от Ватикана, за което Тайван щял да се отплати с над милиард и половина долара дарения и инвестиции. С тези инвестиции азиатският "тигър" Тайван щял да оплоди Македония като нов "тигър на Балканите".
Кой да му обясни на шефа на новата Влада д-р Васил Тупурковски, че в капиталистическа демокрация като Тайван държавата не може да нарежда на капиталистите къде, кога и колко да инвестират. Оплодителната тайванска инжекция в крайна сметка се оказа дългосрочна икономическа програма от тези, дето и Бодо Хомбах предлага, а първоначалните милиард и половина долара се оказаха с една нула по-малко. От тези пари македонците до днес видяха около 10 милиона и както стоят нещата, повече няма и да видят. Е, не че тъкмо македонските граждани са ги видели тези пари, но това е друг въпрос.
Политическото възмездие на Пекин затова пък излезе доста по-скъпо, а и бе усетено много по-бързо от благата на тайванските инвестиции. Два дни след като знамето на "Република Китай" се развя пред тайванската резиденция в скопския хотел "Александар Палас", Китай на 25 февруари 1999 г. сложи с ветото си в Съвета за сигурност злополучно-преждевременен край на мироопазващата мисия на ЮНПРЕДЕП в Македония. Според всеобщо мнение тази мисия е най-ефикасната в историята на световната организация, при това с доста персонал от САЩ, участващи за първи път изобщо в мироопазваща мисия на ООН.
Имаше предложения мандатът на ЮНПРЕДЕП да обхване и Косово, за да възпре новата ескалация на насилието. Режимът на Милошевич вече бе позволил настаняването на наблюдателската мисия на ОССЕ в размирната си провинция, прие и редица неправителствени организации и изобщо гледаше на ООН по-благосклонно. Подготовката на НАТО да бомбардира Югославия обаче бе вече в ход и това излагало на опасност персонала на ООН в Македония - гласеше аргументът на Пекин в Съвета за сигурност.
Днес западните политици обвиняват Китай, че с ветото си дал на партизаните от АОК възможност да се инфилтрират в Македония. Изтеглянето на ООН от региона обаче бе за САЩ и НАТО повод и предпоставка за "хуманитарна интервенция" в Косово без мандат на Съвета за сигурност, така че китайското вето същевременно им беше добре дошло. Така или иначе, отсъствието на ЮНПРЕДЕП през пролетта на 1999 г. изцяло отвори македонската граница за снабдителните и комуникационни линии на АОК, по които в обратна посока започна и проникването на АОК в Македония. Горчивите плодове на тези последици от китайското вето македонците ги берат вече няколко месеца. НАТО за пореден път категорично отказа да излага на риск свои войници за обуздаването на македонската АОК, прекръстила се в Армия за национално освобождение. Десетина цинкови ковчега от Македония и Косово биха били напълно достатъчни, за да постави домашният фронт на Запад под въпрос цялостното присъствие на НАТО в региона, което обяснява цялата предпазливост. Македония обаче явно не е в състояние да се справи сама. С изненадващата си визита в Пекин шефът на македонската дипломация госпожа Илинка Митрева постави нещата на мястото им и разчисти пътя за евентуална нова мироопазваща мисия на ООН в Македония с благословията на Китай. Както гласи декларацията на госпожа Митрева и китайския й колега Тан Цзюсян, Македония признава съществуването на един-единствен Китай и на едно единственото законно китайско правителство.
Няма приятелство в политиката, няма признателност. В отговор на запитването ще поддържа ли сега Китай мироопазващи операции на ООН в Македония, говорителят на китайското външно министерство Сун Юкси обеща сътрудничество между двете държави на цялата международна сцена. Няколко часа преди това дипломатическите отношения между Македония и Тайван бяха прекъснати, а посолството на "Република Китай" в Скопие обяви за отменена 150-милионната икономическа програма за бъдещия "тигър на Балканите".
Преди да закрие посолството си, Тайван обаче стори една последна услуга на неверните си балкански приятели. Както съобщава Македонската информационна агенция (МИА), тайванското контраразузнаване разполагало със сигурни доказателства, че Китайската народна Република, Северна Корея и две неназовани поименно европейски държави чрез свои агенти полагали усилия за възстановяване на марксизма-ленинизма на Балканите. На първо време тези усилия били насочени към Косово, Македония и Северна Гърция. Запитан, дали с тази информация Тайпе не реагира на последните дипломатически развития в Скопие, анонимният източник отговорил, че единствената цел на Тайпе била да предотврати реставрацията на комунизма на Балканите. Както изглежда - допълва цитираният от МИА анонимник - само на държавните ръководства на балканските страни още не им е ясно, че АОК в Косово, АНО в Македония и ОВЧ в Гърция са все инструменти на гореспоменатите страни начело с комунистически Китай за възстановяването на комунистическото робство. Криминалните интереси на въпросните групировки били само камуфлаж.