Родът - загадка и предизвикателство

Терминът gender присъства в българското културно пространство с почти енигматичен статут. Загадката тръгва с разноезичието на превода (род, пол или социопол?), задълбочава се с липсата на ясно познание за неговата онтологическа стойност и най-често извежда към неизбежното емоционално (по-често подигравателно) отношение. Наистина, как би отреагирал "нормалният" българин, ако му кажете, че западната наука Gender Studies говори за шест различни "пола" в човешкото общество? Gender Studies е истинско предизвикателство към сексистките нагласи в традициите на балканското мислене. Да се победи обаче една емоционално ангажирана нагласа с друга емоционална атака е невъзможно. Затова единственият начин да се поеме краевековното предизвикателство изглежда пътят на разума и научното знание. "Теория през границите" е сборник със статии от български авторки, на практика първата родна книга в полето на Gender Studies и затова - поела амбивалентната задача да въведе теорията и тематичните насоки на този тип изследователски опит. Амбивалентността, за която споменавам, идва от винаги трудно намираното съотношение между просветителство и оригинална инвенция, което изглежда съдба на българската хуманитаристика.
По-голямата част от статиите представят взаимоотношенията между изучаването на рода и различни области на хуманитарното знание като история, социология, философия, литературознание, лингвистика, психоанализа... Авторките са академични преподавателки по тези дисциплини, техните текстове са резултат от дългогодишен опит в полето на родовите изследвания. Този вид статии имат по-репрезентативен характер, те се опитват да запознаят евентуалните си читател(к)и с вече утвърдени мнения и концепции, които са част от западната теория на рода. Важна в познавателно отношение е работата на Корнелия Славова "Споровете за рода - значения, употреби, преводи", защото тя обобщава цялостния научен контекст, в който се случват теоретичните наблюдения.
Друга част от статиите разработват конкретни проблеми и тематични насоки на съвременната история, философия и литературознание с познавателния апарат и практиката на интерпретативното усъмняване, характерни за теорията на рода. Тук трябва да откроим специфичната поетика на удоволствието в писането на Емилия Дворянова ("Отказаното удоволствие") и опита на Катя Станева да надзърне в системата от женски идентификации (през литературата) на Българското възраждане.
"Теория през границите" е книга-начало, книга-покана за разговор. Тя открехва отеснелите и износени граници на бинарното мислене в къснопатриархалното общество, усъмнява потребността от втвърдени клишета на нормата в сексуалното въображение, полага възможността от алтернативни посоки на размисъл в практиките на социалното знание. Не е твърде сигурно дали българската култура е в състояние да приеме тази покана.

Милена Кирова







Думи
с/у думи





Теория през границите. Въведение в изследванията на рода. Съставители Милена Кирова, Корнелия Славова. Издателство Полис.
С. 2001