АР - да запомним това съкращение
Асоциацията на режисьорите (АР) е току-що създадена. Тя ще е неправителствена, непартийна, с нестопанска цел и ще има "клубен характер". Това обявиха учредителите й на 28 юни т. г. на специална пресконференция в Нов драматичен театър "Сълза и смях".
Учредителите са български театрални режисьори (по азбучен ред на имената): Бина Харалампиева, Бойко Богданов, Борислав Чакринов, Галин Стоев, Елена Цикова, Здравко Митков, Иван Добчев, Красимир Спасов, Крикор Азарян, Лилия Абаджиева, Маргарита Младенова, Недялко Делчев, Николай Ламбрев, Николай Поляков, Пламен Марков, Стефан Москов, Явор Гърдев и други.
За почетни членове на АР ще бъдат поканени режисьорите Вили Цанков, Гриша Островски, Леон Даниел и Юлия Огнянова.
На учредителното събрание са приети Устав на Асоциацията и са избрани ръководни органи. Председател е проф. Крикор Азарян, а заместник-председатели са Лилия Абаджиева и Недялко Делчев.
Учредителите наблегнаха на нежеланието си да се конфронтират с кого и да било и подчертаха, че АР не дублира гилдията на режисьорите към Съюза на артистите в България, защото няма да има синдикален характер, а творчески. Загриженост за българската култура, за българския театър са в основата на желанието за обединяване на усилията на водещите творци в театралния процес. Мислехме, че САБ ще се реформира през тези години и наша си е вината, че не участвахме по-активно в определянето на културната политика на държавата. Други групи от нашето съсловие - продължават учредителите - като тази на директорите чрез Сдружението на театралните директори и Българската асоциация за театър успяха да завоюват авторитет и място при всички обсъждания, диспути, комисии за определяне на субсидии и избор на директори, при подготовката на различни нормативни документи и т. н. в Министерството на културата или в Комисията по културата на Народното събрание. Е, ние искаме да имаме своето място в тези структури, искаме да имаме по-чуваем глас при различните обсъждания за бъдещето на нашия театър. Искаме най-категорично да внушаваме на изпълнителната власт - която и да е тя, - че средствата, които се харчат за култура, не са бреме, а инвестиция в бъдещето. Ще се борим за приоритетно място на културата в държавната политика. Бихме искали бъдещият министър да е наистина авторитетна фигура и да подбере екип от специалисти, с които да реализира културната си политика. За да има гласът на АР творчески авторитет и реална тежест, в устава се предвижда членовете й - настоящи и бъдещи - да отговарят на няколко условия: да имат висше театрално образование, да са действащи режисьори и за приемането им да са гласували поне 2/3 от общото събрание на Асоциацията. В устава се предвижда АР да установява връзки със сродни организации в чужбина, да има свое печатно издание, да провежда курсове по квалификация, да кандидатства с проекти и т. н.
Разбира се, според замисъла си учредяването на АР е нещо добро. Но си спомням, че пак режисьори дадоха идеята и създадоха преди години БАТ, а сега искат да отвоюват - чрез безспорния си авторитет - нова ниша за огласяване и защита на техните творчески интереси. Е, каква е гаранцията, че подобно сдружаване на индувидуалисти и индивидуалности - каквито по дефиниция са режисьорите - пак няма да доведе до катурване на количката с ябълки, а след няколко години няма да ни поканят на учредяването на друго тяхно обединение?
Целите и задачите на АР естествено имат по-общ характер и от тях не може да стане ясно каква конкретна визия за бъдещето на театъра ни имат престижните наши режисьори. Какви стратегии, структури, механизми, критерии предлагат, за да отклонят театралната ни политика от торфената пътека на вайкането и субективизма и я вкарат в неатрактивния, но единствено продуктивен път на здравия разум? Ще разберем след време.

Никола Вандов