Конкурсът Анастас Петров
От 27 до 30 юни на сцената на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" се състоя Десетата национална среща на млади балетни изпълнители "Анастас Петров" - София-Добрич 2001 г.
От създаването си до сега всяка една среща има три основни функции: селекция за Варна, равносметка за работата на педагозите и училищата в страната и стимулиране на бъдещите артисти.
В настоящото издание думата, която упорито се натрапваше в съзнанието ми, бе диагноза, защото очевидно българското балетно обучение боледува и признаците са налице. Първият показател е намалялата наполовина численост - от около четиридесет участници през изминалите години сега - едва двадесет. Само три представителки на извънстоличен център (тези на Русе), чието равнище отстъпваше от критериите дори за самодейност. Въпреки че преобладаващият брой участници са били винаги от Националното училище за танцово изкуство и това в крайна сметка наложи преместването на конкурса от Добрич в София, настоящото състезание се изчерпваше изцяло с учениците на НУТИ. В този смисъл срещата във висша степен илюстрираше състоянието на националната ни ковачница на кадри.
Групата на старша възраст се състоеше само от тазгодишните зрелостници - нито един участник от балетните театри. Групата на младша възраст бе в следния състав - една шестокласничка, четири осмокласнички и шест деветокласнички. Набива се на очи снижаването на възрастовата граница и логично следва въпросът, а къде са десети и единадесети клас - тези, на които непосредствено предстои стартът в професията? В този въпрос е ключът и към следващия тревожен признак - обезлюдяването на класовете в Националното училище. Понастоящем четири момичета от единадесети, три от десети и едно от осми се обучават извън страната. Още четири момичета от десети клас проектират обучението си в Западна Европа от следващата учебна година. Това е и причината за неявяването им на тазгодишната среща. Такива са фактите. И управляващите балетното ни образование ще трябва да се съобразяват с тях.
Като цяло състезанието при младша възраст се проведе между ученичките от осми (с титулярен педагог Бонка Матова) и девети (педагог Румяна Атанасова) клас. Безспорен фаворит измежду тях бе деветокласничката Марта Петкова. Това, предполага се, е дало основанието тя да получи голямата награда. 15-годишната балерина постави и своеобразен рекорд за най-млад носител на приза "Анастас Петров". Природен финес, музикалност, безупречно чувство за стил и като цяло, учудваща за годините зрелост отличаваха изпълненията на Марта Петкова. Няма съмнение, че само след няколко години нейното име ще е сред звездите на българския балет.
Добър атестат за Румяна Атанасова (награда за резултатна педагогическа дейност) е, че всичките й ученички бяха допуснати на финал. Едно от запомнящите се явления бе работата на другия награден педагог - Любов Фоминих. Две ученички - две първи места: Габриела Стоянова при младша и Милена Стойкова при старша възраст. Нито една от двете не е със съвършените балетни дадености, но качествата им са разработени до възможния максимум, а индивидуалността им наистина заблестява на базата на безупречно свършена работа. Преди години Любов Фоминих възпламеняваше публиката с виртуозността си, сега буди възхищение като педагог, но винаги са я следвали злобата и завистта. По стар български обичай днес името й не фигурира нито като репетитор в Софийската национална опера, нито като преподавател в НУТИ - при все че Люба е възпитаник на легендарната Людмила Сахарова, при все че цялото ни балетно войнство се бие в гърдите, че вярно и неотстъпно следва принципите на руската класическа школа.
Една от най-тъжните констатации за националната среща като отражение на проблемите в българското балетно образование е тоталното му феминизиране. Организаторът на конкурса - доц. Емил Димитров, използва чудесната стара българска дума, казвайки, че тази година училището не "отима", т.е. не отгледа момчета. Силният пол бе представен с един състезател, който едва ли би стигнал до финал в друга година, но сега получи втора награда. Всъщност казаното за класирането на Георги Русафов важи и за цялостното класиране. В контекста на предишните конкурси между сегашните носители на награди и предишните няма съответствие. Не би могло да има развитие, ако оценяващите не се съобразяват ако не със световните стандарти, то поне с родните постижения. Националните срещи дават представа, макар и отчасти, за състоянието и развитието на българските хореографи. И тук изненади нямаше. Повечето от номерата могат да се обединят под общото заглавие "Тъжно и скучно".
Хореографиите на наградената Таня Андонова наподобяваха съчетание без уред по художествена гимнастика - демонстриращо качествата на състезателките. С грамотност, яснота на хореографската мисъл и съвременна пластика се отличаваше единствено работата на другата наградена хореографка Анна Пампулова - "Моя сянка". Най-хубавите неща, които се случиха, бяха в началото и в края на Десетата национална среща на млади балетни изпълнители и образуваха своеобразна рамка: демонстрацията на ученички от шести клас при откриването на срещата и изпълненията на танцьори от балкански страни при закриването. Изпълненията на шестокласничките превъзхождаха много от тези на състезателите. Две изключително амбициозни и талантливи педагожки преподават на тези деца - Катя Петровска и Красимира Колдамова. Жалко, че само възпитаничката на Красимира Колдамова Десислава Стоева (втора награда за младша възраст и наградата на патрона за най-млад финалист) бе допусната за участие. Десислава се представи чудесно, но още по-хубавото и обнадеждаващото е, че не е единствена. Тя има сериозна конкуренция сред връстничките си и при положение, че е направен компромис за нея, конкурсът би бил по-интересен, ако съученичките й участваха в състезанието.
На финалния галаконцерт наред с наградените се представиха и изпълнители от балканските страни - Сърбия, Турция и Гърция. Бояна Жигарич и Ана Джорджевич от Белград танцуваха с такова удоволствие и майсторство, като че ли никога не са преживели криза и война. Бурак Джебеджи от Измирската държавна консерватория показа класа, завидна за извънстоличен център. Модерната хореография "Танцувайки с любовта" на Рика Цицопулу бе изпълнена от представителките на Солун с лекота и вдъхновение, надхвърлящо представите за провинциална балетна школа. Постиженията, демонстрирани от балканските ни съседи, бе щастлив и поучителен завършек на Десетата национална среща на млади балетни изпълнители "Анастас Петров". Дано идеята на доц. Емил Димитров националната среща да прерасне в балканска се реализира, за да можем да се съизмерваме поне със съседите си, а не да тънем в невежо самодоволство.

Мария Русанова