Югославия умря, да живее Югославия
"Перфектна трампа", констатира одобрително вестник "Берлинеp Цайтунг" на заглавната си страница. Джинджич обаче горещо възразява; и при това вероятно не лъже. ЕС съзнаваше проблемите около екстрадицията на Милошевич за Хага и показа достатъчно готовност за търпение. Единствено САЩ се бяха заинатили, че ще развържат кесията си само след като видят Милошевич в Схевенинген, но и те в последния момент оттеглиха шантажа си. При това американската кесия съдържа незначителна част от предвидената сума. Половината от сърбите обаче в отчаянието си нямаха нищо против да трампят експрезидента си, ако това е условието за обещаните милиарди, и целият мит за шантажа бе адресиран до тях...
Друга обаче бе причината Джинджич да изненада ЕС повече от самия Милошевич в килията му. Изчаквайки решението на Конституционния съд, Джинджич изстреля Милошевич за Хага, за да помете с един замах правителството и институционалната субстанция на Югославия, след като Западът вече цяла година се офлянква и не смее да поеме отговорността за ликвидирането на недолюбваната федерация, дето вече десет години му суверенитетничи.
Пикантното в случая е как Джинджич още на другата сутрин изостави недодялания аргумент, че екстрадирането на Милошевич не било противоконституционен акт, защото Хагският трибунал не бил чужда държава, а институция на ООН. Като се наспа, премиерът се позова на чл. 135 от Сръбската конституция, който гласи, че републиканските власти могат да пренебрегнат актове на федералната институция, ако те застрашават интересите на Република Сърбия. С този аргумент сърбинът Джинджич не само показа на югославянина Кощуница къде зимуват раците, но за първи път вкара в играта един закон, който навремето Милошевич сам си изработи, за да надцаква като сръбски президент федералната институция. Горчивата реплика на югопрезидента, че Джинджич действувал по тертипа на Милошевич, едва ли ще смущава съня на "нашия човек в Белград", както с умиление го наричат германски политически коментатори. Той не само виртуализира югославските институции в лицето на съперника си в Белград Кощуница и не само изправи на крака закреялия черногорски сепаратизъм в лицето на приятеля си в Подгорица Мило Джуканович, но е и на път да разреши проблема с досадната резолюция 1244 на ООН, предвиждаща оставането на Косово в Югославия.
И така: популярният Кощуница остана президент без държава, а непопулярният Джинджич ще се опита да изпревари новите избори (които гарантирано би изгубил), като бързо дооформи развода на Сърбия с Черна Гора. От успеха му в това начинание зависи и оцеляването му. С присъщата си деликатност сръбският премиер още същата вечер информира за намеренията си най-напред германската общественост. В интервюто си по първия канал на германската телевизия Джинджич прогнозира вероятността Югославия да почине, след което по радио "Гласът на Америка" допълни, че нови избори няма да се наложат.
Десет години продължи агонията. Идеята за обща държавна формация на славянските народи на Балканите, родила се в края на XIX век в хабсбургска Хърватия, намери първата си недодялана реализация на Видовден 1921 г., денят, в който се търкулна главата на княз Лазар на Косово поле. На Видовден 1948 г. Информбюро в Москва произнесе анатемата си срещу комунистическа Титова Югославия, с което отправи СФРЮ към развитие, завидно за хората от другите комунистически страни. На Видовден 1989 г. сръбският президент Слободан Милошевич отпуши на Косово поле духа на национализмите. На Видовден 2001 г. сръбският премиер Зоран Джинджич милосърдно закла агонизиращата федерална институция, като си послужи с ножчето, което някогашният сръбски президент Милошевич бе забравил да ръждясва сред параграфите на сръбската конституция, когато през 1997 г. стана югославски президент. Формалното изтриване на злощастната фирма "Югославия" може да почака до следващия Видовден.
Сега остава да дойдат обещаните милиард и половина евро, което е съвсем друга работа. Капитализъм в разрязано от граници пространство с три кекави републики, два реални протектората и един кандидат-протекторат не се строи. За инвестиции в пазарна икономика без пазар мераклии няма. Никой не си влага парите в регион на етно-националистически гангстери. Необходима е нова и всеобхватна конструкция на регионално сътрудничество - предупреждават едни. Други пък като условие за инвестиции конкретизираха създаването на "Политико-икономически съюз на балканските държави". Каква ирония - тъкмо в Германия, тъкмо на 30 юни, тъкмо консервативният блок ХДС/ХСС да формулира това изискване. Че ще бъде повторено и потретено, няма съмнение.

Жерминал Чивиков