На Хоризонт - честито! На Ботев - съболезнования!
От 1 юли т. г. бе обявено новото начало на "Хоризонт". Наистина, с връщането пред микрофона на уволнените професионалисти още в първите дни на месеца динамиката и диалогичността на програмата започнаха да се връщат. Върна се и още нещо - горещата актуалност на деня, "прочетена" през множество гледни точка.
Сигурно и за работещите в "Хоризонт", и за ръководителите на Българското национално радио е ясно, че възвръщането на изгубените позиции в обществото няма да е лесно. Ще се искат много енергия и много нови идеи - първо, за да се пребори с конкуренцията на радиа и телевизии, и второ, по-важното, за да стане едно наистина обществено радио. Потенциал за това "Хоризонт" има, има я и амбицията.
Не така стои въпросът с "Христо Ботев". Сякаш и новото ръководство на радиото пропуска факта, че общественото радио се нуждае от своя силна и привлекателна "културна" програма.
Дълго преди големия катаклизъм в БНР "Ботев" бе люляна от най-различни трусове (и най-екзотични началници). Все се намираше някой да й търси облика в (понякога) диаметрално различни посоки, през годините постепено я лишиха от честоти, критично намаля слушаемостта й. Няма съмнение, че нейната културна и образователна функция са изключително необходими за обществото; тя в момента е единствената радиопрограма, която освен всичко друго и произвежда културен продукт.
В този смисъл, още в края на мандата на Александър Велев бе ясно, че модернизиращото усилие на следващото ръководство на радиото трябва да е насочено и към "Ботев"; че разширяването на аудиторията й е свързано с освобождаването на програмата от разяждащите я леност и рутина, от безсмисленото количество некачествени хора в нея. През следващите месеци на скандали (въпреки че в тях основен аргумент беше "културата"), темата "Христо Ботев" избледня, затулена от аморфната (услужливо предоставена на "Хоризонт" от "Ботев") журналистика.
От новото ръководство на БНР се очакваше засилено внимание към "Ботев". Какво обаче се получи? За директор на програмата беше утвърдена Спасиана Кирилова - журналистка, чиято досегашна творческа кариера не блести с друго, освен с безличие. А утвърждаването на "Ботев" като институция, произвеждаща и разпространяваща качествена култура, предполага капацитет и умения, размах и интелектуален мащаб, каквито за съжаление новата директорка до сега не е демонстрирала. Възможно е подобни качества да дремят някъде у нея, възможно е и да успее да ги прояви. Засега обаче остава съмнението, че "Ботев", както в повечето случаи досега, ще трябва да се задоволи с дисциплиниратата (и възпитана) посредственост. Тягостна перспектива, която мирише на желание радиото постепенно да се освободи от тази си програма.
Не са окуражаващи и първите вести за кадровите промени в програмата. Научаваме, че голяма част от назначаваните в "Хоризонт" по бориславово/бръзицовото безвремие са преназначени в "Христо Ботев". И това поставя много и тревожни въпроси за намеренията на новото ръководство на радиото. Дано то не планира (многократно и безуспешно пробваното) копиране на "Хоризонт". Дано не схваща "Ботев" като място за назначаване на несъответни на "Хоризонт" журналисти, сиреч за лично боклукчийско кошче. Дано потърси оригинални и привлекателни за аудиторията идеи и хора за осъвременяването на "Ботев".

Култура