Близки спомени от Емил Кошлуков
1. Вероятно мнозина си спомнят интересното и много успешно участие на Емил Кошлуков точно преди година като събеседник в телевизионното предаване на Петко Тодоров. Колко допада младият политолог на зрителите, ясно показваха честите телефонни обаждания и поздравления към него. Лично аз бях изненадан и малко смутен от предложените и развити от Кошлуков тези, чието масово и радушно приемане отдадох на недостатъчното им разбиране. Тогава се утеших, че слушам насърчена от едно американско образование беседа на млад политолог, който никога не е бил публична фигура на власт. Като с вълшебна пръчица обаче за една година нещата се промениха и вече е безспорно ясно, че младият политолог мощно ще присъства във властта. Това ме връща назад към основните тези от предаването.

2. Кой беше идейният център в изказването на Кошлуков, впечатлило безспорно многобройните зрители? Настояването за ясна връзка между политиката и бизнеса, и по-конкретно, между изпратения в парламента политик и подкрепящата го компания, т.е. компанията, чиито интереси той ще отстоява през мандата си. В схващането на Кошлуков бизнесът ясно заявява на политика: ето, ние сме готови с нашите финансови и материални ресурси да финансираме и осигурим кампанията ти, а след като станеш депутат, да ти осигурим кола, къща, почивки, удобства и всичко нужно за живота на човек от елита на страната ни; в замяна обаче ти ще защитаваш нашите интереси чрез всички политически средства и възможни форми. С подобен "договор" според младия политолог връзката политика - бизнес ще стане не само ясна и разбираема, но и ефективна, нещо, от което толкова много се нуждае България днес. Именно тази връзка ще осигури бързо икономическо развитие; именно тя ще оздрави политиката и нещата в нея ще си дойдат на мястото. Да се чуе подобна теза от устата на бизнесмен, едва ли е изненада, но за първи път чувах така недвусмислено тя да се отстоява от политолог.

3. Подобно схващане очевидно има привърженици. На мен обаче то ми е дълбоко чуждо. Против него могат да се издигнат различни възражения, но ще изложа само няколко. Преди всичко, ако подобна теза действително се реализира, тогава в нейния радикален вариант, при който зад всеки депутат стои определен и ясно разпознаван бизнес, едва ли ще ни попречат да наречем парламента просто още една територия на конкуренцията между различните бизнеси. Наистина всичко ще е пределно ясно определено, но едва ли и Емил Кошлуков ще има основания да каже, че в България има политически живот. Той, като всички останали политици, ще е просто служител на бизнеса със специфични функции.

4. Против тезата на Кошлуков издигам и следното питане: Всъщност чии интереси трябва да изразяват депутатите? Очакваният отговор е - на избирателите. Но дали "интересите на избирателите" са и "интересите на бизнеса"? По принцип давам отрицателен отговор на този въпрос. Могат, разбира се, да ме контрират с питането: Нима бизнесът не е част от избирателите, при това доста влиятелна? С това съм напълно съгласен, но то не е основание да се твърди, че "интересите на избирателите" и "интересите на бизнеса" са еквивалентни множества. Съгласявам се, че те донякъде и понякога съвпадат, но че много често са в конфликт, е за мен извън съмнение. Не смятам, че в условията на днешна България е валидно добре известното изказване "Всичко добро за "Дженеръл мотърс" е добро и за Америка".

5. Аз държа отговорни за плачевното състояние на страната ни не само българските управници в лицето на политиците, но и българския бизнес. Порочната, престъпна, във вреда и право противоположна на "интереса на избирателя" и "националния интерес", връзка между политиката и бизнеса, между политици и бизнесмени, връзка, обслужваща лични и тясно групови интереси, разруши България. Несъмнено част от нашите бизнесмени с много труд и много лишения създадоха и развиват своя бизнес. Това обаче е дребният и среден бизнес.
"Големите риби", големият български бизнес е рожба, почти без изключения, на далавери с държавата, на грубо, безсрамно, безподобно, ужасно, бого-не-у-годно ограбване на "държавната плячка", на онова, което толкова охулваният социализъм или комунизъм остави в наследство. Кой от нас се съмнява какъв ще е ясно изразеният интерес на този бизнес? На бизнеса, станал голям от далавери с държавата. Нима лесно се забравя бизнесът на изсмукване на държавата? И кой ли се съмнява, че най-силният мотив за подкрепа на един или друг политик от страна на бизнеса е вдъхновен от сладката мечта за подобен бизнес? Има ли смисъл сега да питам съвпадат ли "интересите на избирателите", "националните интереси" с "интересите на бизнеса"? За мен това са реторични въпроси, но дали са такива и за Емил Кошлуков?

6. Съгласен съм, че тезата му е силна с настояването си за яснота - всъщност, доколкото разбирам, политиката според него трябва да се направи своеобразна разновидност на успешния бизнес, да стане business-like, разбираема за всеки, с ясни правила и критерии за успех. Това е изискване, което напълно приветствам и подкрепям. В българската политика според мен трябва да се внесе дух на позитивизъм в строгия смисъл на Конт; днес тя е неясна, размита, доминирана от облачни, изпразнени от съдържание и смисъл клишета, от оглупяваща наукообразна и дълбоко неудовлетворителна фразеология. Разбира се, наясно съм, че неудовлетворение от нея изпитват мнозина, но съвсем не всички: в днешния си вид политиката ни е дълбоко удовлетворителна за тесния кръг привилегировани фигури, които мазно ни натякват, че били стреснати и извличали поуки от слабата активност на избирателя, че са безкрайно загрижени българите да упражняват правата си, да се усещат достойни граждани на демократична нормална държава и пр. нелепости, защото са бълвани от устата на мухлясали от многолетно седене-в-без-делие-и-без-времие в парламента физиономии. Те ловко ни приканват да гласуваме, но дълбоко в себе си презират всяка "електорална единица", която външно ласкаят като "Негово Величество Избирателят". Тъкмо слабата активност на гражданите, тяхната отвратеност от политиката е здравата основа на личните им планове и сметки. В днешния си, отвращаващ достойния човек, вид политиката напълно ги устройва. Изказването на Кошлуков беше вариант това да се промени и затова срещна широк радушен прием. Атакувам варианта, така да се каже, съдържателно, но напълно го подкрепям като ефект и обща насоченост.

7. Впрочем скритата и явна отвратеност от политическия ни живот в момента, това изпълнило душите ницшеанско resentment - отхвърляне, омраза, презрение - има и специфично "лице", много съзвучно с темата, която обсъждам. Наистина, завесата за него Кошлуков не повдигна, но не се съмнявам, че то често го е занимавало. Става дума за морално-психическото състояние на избирателя, който осъзнава в дълбочина, че зад избрания с неговия глас депутат Х стои бизнесът У. Кой избирател с разсъдък би се надявал, че интересите му, именно като интереси на избирател, хвърлени на депутатските везни, имат шанс да натежат пред интересите на У? Не зная как е с другите, но лично аз се чувствам обиден и унизен дори при самата представа за "ясно изразените" отношения политик - бизнес. В нещо същностно съм излъган, ограбен, измамен. Разбира се, в деня на изборните страсти малцина са натоварени с подобен "емоционален негативизъм" дори когато пред очите им сред победителите, сякаш изпод земята, се пръкват лица от най-висшите управленски ешелони на едрия бизнес у нас. Еуфорията винаги е сляпа. Закономерно обаче с напредването на мандата "топлата връзка" политик - бизнес недвусмислено се откроява, както недвусмислено се откроява Ницше отрицателят у всеки. За да дойде изборният ден, или "Денят на Присъдата" по Попър (the Judgement Day), който играе ролята на огромна социална клапа за изпускане на общественото напрежение.

8. Дали изборните "възмездия" лекуват обидата? В краткосрочен план, вероятно. Но моралната обида избухва като бомба всеки път, когато връзката политик - бизнес по рецептата на Кошлуков се реализира под носа ни, "естествено" (или по-точно не-естествено), така да се каже, законосъобразно, "без виновни". Как се чувстваме, когато осъмваме с новината за нов шеф в корпорацията У, който вчера е бил шеф на държавната институция Х? Има ли съмнения, че службата в У е награда за Х, вероятно от години "заработена"? Оставям настрана материалните щети за обществото, макар че те са често много по-големи, отколкото изобщо си представяме или можем да изчислим. Говоря за моралното съзнание на "малкия човек", за озлоблението на "електоралната единица", която живее с горещите новини на деня и не пропуска да прочете известието, че вчерашният шеф на държавната агенция за приватизация днес става шеф на частен приватизационен фонд от чужбина с филиал в България, или че вчерашният член на НСРТ, който взема решения за лицензиране на частните телевизии, днес е започнала работа в току-що лицензирана телевизия, или че държавният шеф на енергетиката ни до вчера осъмва днес като един от шефовете на бизнес групировка. Тези "малки сценки" се разиграват в центъра на София, на високото, и затова се виждат отдалеч, отвсякъде. Трябва ли да питаме какъв модел на позволено поведение задават те за регионите, за общините? Не се съмнявайте, нещата се възпроизвеждат и мултиплицират по места. В местните парламенти, на местните сцени се играят същите пиеси като в големия софийски театър. При това в далеч по-оголен и груб вид, защото провинцията има предимството да черпи опит и "морално вдъхновение" от висотите.

9. С тези маргиналии само очертавам в определен аспект корените на всеобщата неудовлетвореност от политиката в сегашния й вид. Същевременно те са и маргиналии към високата и тежка задача за "нов морал в политиката" (по силите вероятно единствено на цар!). Дали си я представя в целия й вид и обем разнородната група на царя, която е и група на надеждата? Бъдещето скоро ще ни каже. Ясно е обаче отсега, че нещо "революционно" трябва да се направи, защото къртицата Ницше дълбоко дълбае в душата и разочарованието взема опасно радикални размери.

10. Съгласявам се с духа на Кошлуков и по отношение на факта, че понятия като "интерес на избирателите" или "национален интерес" са най-размазаните, мъгляви, размити понятия в устата на политиците. Кой има смелост да каже, че Костов и Първанов разбират "националния интерес" или "интересите на избирателите" по един и същ начин? Оттук кой няма основания да претендира за повече яснота в политиката? И все пак, уверен съм, че голямото мнозинство от гражданите на България ще предпочетат да виждат в парламента си дебати върху неясните понятия за националния интерес и интересите на избирателите, отколкото ясната борба между ясно изразените бизнес интереси на различни икономически структури. Надявам се, че и Емил Кошлуков, ако иска да прави политика, ще предпочете изясняването на "неясните" политически понятия пред ясно изразените бизнес интереси. По същество това са едни от най-важните въпроси на всяка обществена философия на свободата, на всеки либерализъм, и затова вероятно не е излишно да припомня тук думите на Попър, изказани в аналогичен контекст: "Политическата власт и нейният контрол е всичко. Не трябва да се позволява на икономическата власт да взема връх над политическата; ако е необходимо, с нея трябва да се борим и да я поставим под контрола на политическата власт." Иска ми се да виждам в Емил Кошлуков човека, който на политическо равнище ще ни защитава, ще защитава "интереса на избирателите" от господството на икономически силните, които са в състояние да погълнат държавата, купувайки си удобни политици.

11. Знам, че сега е трудно за Кошлуков да се ангажира с повторно мнение по предаване отпреди година. Темата наистина е много "тънка" за него към днешна дата, а със засилването на позициите му във властта несъмнено все повече ще изтънява. Не тая надежди за директен отговор. Обаче повече от ясно е, че обществото ще получи поне индиректен отговор. Вярвам, че споделеното преди година пред телевизионната камера от Кошлуков е дълбоко и радикално преосмислено и променено предвид новия му обществен статут. Ако се лъжа, тогава позицията му, особено опредметена в социална практика, ще е нещо тъжно, до болка познато и просто неинтересно.

Камен Лозев

Д-р Kамен Лозев е преподавател по съвременна западна философия.
Той е автор на книгата "Социалната философия на Карл Попър", както и преводач на фундаменталното двутомно изследване "Отвореното общество и неговите врагове" от Попър.