Птиците на Арабеск
Неотдавна в ДМТ "Стефан Македонски" се състоя премиерата на танцовата комедия-притча "Птиците" по едноименната пиеса на Аристофан. Със съвременния поглед на хореографката Боряна Сечанова, с оригиналните костюми и сценография на Иван Токаджиев, с музиката на "Dead Can Dance", "Apocalyptica" и Румен Тосков, и не на последно място с изпълнението на балет "Арабеск", спектакълът оставя у зрителя усещането, че е предприел фантастична авантюра на преживяването.
Двама атински граждани бягат от града с надеждата да основат нов град - без задължения, с живот като празник. Отиват при птиците и уговарят Папуняка -птичата царица, да изградят този живот заедно между небето и земята. Като във всяка притча, и в тази са поставени въпроси, които водят към поуки. Може ли безграничното да се превърне в гранично само защото е заградено? Къде е мястото на човека във всеобщата йерархия? Винаги ли човешките илюзии ще са подвластни на стремежа към бързия успех-химера?
Боряна Сечанова извлича от фантастичния сюжет на "Птиците" асоциации със съвремието и се възползва от възможността за визуален израз, съчетан с абстрактния език на танца. А той в одухотвореното изпълнение на състава на "Арабеск" и гостите - Станислав Димитров (Стенли), Мариана Крънчева и Анна Пампулова, се превръща в изкуство, понасящо ни към красиви и магични, изпълнени с мечти пространства. Текстът в спектакъла е поетичен, а използването му подсилва акцента върху конфликтните ситуации. Всичко е разрушено, за да се създаде нещо ново. То дори се освещава, но всъщност никой не знае какво е. Град на евтините надежди или на птичите мечти? Когато в края на спектакъла се прави неочаквана конкретна препратка към съвремието ни, публиката се озовава в музей. Под залп от светкавични екскурзоводски обяснения тя разглежда скулптурна композиция от тела, извършили масово орфическо жертвоприношение. "Точно както орфизмът преди векове е взимал безсмислени жертви, така и днес, на Балканите, животът не се цени" - твърди Боряна Сечанова.

Светлана Попова