Балкански коне дойдоха!
Когато през есента на 2000-та чухме за тях, пред музиката им препускаха табун въпроси. Балканите заедно - без крамоли и граници, историческа логорея и политически недомлъвки?! Чудото, наречено "Балкански коне" - име, наситено с паметта от стари митове и метафората на новото препускане в хилядолетието - провокира много скептични реакции. Балкански културен проект с български инициатори, без западни мениджъри - невероятно! Случи се, събраха се някои от най-изявените в областта на eтно и уърлд музика творци на Балканите, създадоха нов музикален продукт - мултиетнична група, двучасов концерт в зала 1 на НДК през ноември и...бъдеща традиция.
Най-важното - "Балкански коне" се превърнаха от музикален факт в социокултурен феномен. Едно списание публикува уводна статия: "По-добре да дойдат "Балканските коне", не танковете. По-добре хора като Теодосий Спасов и компания да събират хиляди на концерти, отколкото политиците митингуващи тълпи. И да звучи общото, не противопоставящото ни."
Шест месеца по-късно шест от най-именитите балкански композитори и изпълнители в стиловете етно, джаз, рок, амбиенс, ню ейдж: Тамара Обровац от Хърватия, Костас Теодору от Гърция, Хакан Бешер от Турция, Влатко Стефановски от Македония, Емил Букур от Румъния и Саня Илич от Югославия, заедно с българите Теодосий Спасов, Стоян Янкулов и "главата" на "Аква Сторм" Краси Желязков отново бяха заедно. Великолепната девятка се знае, сплавили са заедно с двучасовата музикална програма уникалното музикално хергеле "Балкански коне". Акт демиургически, с нещо магическо, библейско, трансцендентално и едновременно земно и сетивно. Отначало творците се затвориха като алхимици в репетиционната зала, срещнаха своите късчета свят, за да потърсят Философския камък. Работиха шест дни, а на седмия дадоха имена на себе си и света, който сътвориха. Той беше нов, провокативен, но и познат и близък. След това го шлифоваха. Половин година по-късно - репертоар, обогатен с ново взаимопроникване, усещане и преживяване на другия. И нови канали за въздействие - шоу на сцената, ефектно осветление и ефекти, видеостена. Концертите завършват с взрив от аплодисментите на публиката, която танцува и припява с артистите, уморява ги с бисове. Може би защото всеки от преживелите чудото позна нещо от себе си в музиката, нещо от мечтите си, нещо от бленуваните други светове. При това не механично-стълпотворенчески, не умозрително и аскетично, а с балкански кеф от пикантния звуков еликсир, поднесен от майстори и споделен с приятели купонджии!
Всичко започва с пиесата на сръбския композитор и мултиинструменталист Саня Илич "Балкан 2000". Представящо диалога на различните етнообагрени звуци на Балканите, със синтетизма си това парче е великолепен избор за начало. Следва композицията на Тамара Обровац "Докосни луната", като че ли демонстрация на обратната тенденция - да се акцентира върху екзотичното, различното, локалното. Тамара пее на един от най-странните и редки диалекти на автохтонните жители на полуострова - истрийския. След това истрийско танго в стила на средиземноморския джаз идва рапподобната "Черна воденица" - демонстрация на вокалното майсторство на хърватската певица, на свободата и виталността на стила й. Към корените си ни води и Костас Теодору. Идеята за общото в музиката на Югозападните Балкани, която донесе, е кръстена "Песен за приятелите". Може би защото всеки от "Балканските коне" е открил вече в себе си нещо от общите корени и очакваното балканско бъдеще. Към него препускат балканските коне, заедно с виртуозните сола и горещите ритми на Влатковото "Калайджийско оро", което се оказва нашенска Копаница. В кушията на музикалната магия са лудите барабани на Стоян Янкулов и магическите звуци на Хакан-Бешеровите перкусии, китарата на Влатко и ритъма на Костасовия контрабас, акордите на Краси и вокалните сола на Тамара, кавала на Теодосий и панфлейтата на Емил.
Не всичко е кушия. Интимно и изповедно звучат "Костас от Скира" (това е името на малкото селце на Костас, което се намира в Егейска Македония, в което е студиото му и където прави музика, вино и гроздова ракия), "Песен за Вики" на Теодосий, Емиловите кристални звуци от "Бреговете на Дунава", Влатковия глас в "Циганска песен"... "Балкански коне" дойдоха! В Ниш и Белград - в "Сава център" пред 4000 души публика. В Скопие, като музикален вик срещу заплахите от гражданска война. В София в Салона на изкуствата в деня, посветен на музиката, на хепънинг пред Народния театър. В Пловдив - в Античния театър и на фестивала "Варненско лято". С промоционален диск и заснимане на турнето от БНТ за филм, който ще се излъчи по балканските канали. С идеята да привлекат и албански музикант следващия път. Дойдоха мултимедийно, с видеостена на концертите, със заснети инсталации на Кирил Прашков, в които символът на групата - петолиние от лозови пръчки-кончета - следва музиката, лети и плува в небето и морето, оживява в пръски на водопад и гъмжило на мравуняк, гори и не изгаря в пламъка на огньове.

Венцислав Димов