Българското Възраждане заслужава
Българската хуманитаристика се обогати с ново фундаментално научно изследване - "Немската литература в България през Възраждането" от Надежда Андреева (Издателство "Кралица Маб"). Във въведението на своята книга с наслов "За някои общи проблеми" авторката споделя мотивите за създаването на този обемен труд, като изтъква, че обсъждането на българо-европейските, респективно българо-немските литературни отношения се намира все още в ранен стадий. Тя се надява да каже "ново слово" с "нови средства" за преведената в България през Възраждането художествена и нехудожествена литература от немски автори. Проф. Андреева успява да осъществи целта си не само като представя материала в относително пълен обем, но и като изразява на високо теоретично равнище своето лично становище по редица все още дискусионни въпроси в тази област. Убедена е с право, че преводите съвсем не са периферно явление, а значително обогатяват нашето национално литературно съкровище. Тя завършва уводните си мисли с дълбоката истина: "И защото Българското възраждане заслужава всяко усилие". А то наистина не само заслужава, но и задължава.
Ако днес аз вземам перото, за да споделя някои мисли за труда на Надежда Андреева, без да съм литературовед, то е, защото тя засяга редица глобални проблеми, отнасящи се не само до преводната немскоезична литература, а и до изследването на българо-немските културни взаимоотношения в различни клонове на българската хуманитаристика. И именно тук се срещат нашите интереси и усилия. Дълги години работя една много по-девствена област - българо-немските отношения в изобразителното изкуство и по-специално в живописта и сценографията, които са изключително богати и плодоносни, но далеко по-малко разработени, отколкото в литературознанието. И нещо още по-близко с авторката - интересите ни именно към Възраждането и последвалите го десетилетия. А Андреева е автор и на трудовете "Поезията на немския експресионизъм" и "Асен Разцветников и немската поезия".
"Немската литература в България през Възраждането" представлява оригинален капитален труд, композиран в два големи дяла: Художествена и Нехудожествена литература, отнасяща се до няколко области: История, Пътеписи, Публицистика и Общообразователна литература. Разгледани са с прецизна пълнота 107 художествени произведения от 18 немски автори, преведени през Възраждането - романи, повести, разкази, приказки, легенди, басни и анекдоти, стихотворения и драматични творби. Те обхващат периода от 1844 до 1875 г., без да се смята едно най-ранно, но инцидентно преводно произведение (1825) на Йохан Хюбнер. огромен е стиловият кръг, с който немскоезичната преводна книжнина е влияла върху нашите възрожденци. Това е просветителското и сантиментално-религиозното морализаторско верую на Кристоф фон Шмид, Ханс К.Х. Траучен и Хайнрих Чоке, къснобароковите пасторали на Геснер, салонната драма на Коцебу и патриотичната лирика на Арндт. Авторката е отделила значително внимание също на автори като Шилер и Гьоте, с малкото преводи на ранната му поезия. Интерес будят преводите и анализите на любовната лирика на Хайнрих Хайне, както и на приказките от Якоб и Вилхелм Грим.
Несъмнено всеки читател ще намери автор, към когото според научните си интереси има по-голяма склонност. За мен това е Кристоф фон Шмид, от когото през Възраждането са преведени най-много творби. Особено актуална и популярна става изведената от неговата новела "Геновева" мелодрама "Многострадална Геновева", с чието сценично претворяване на българска възрожденска сцена се занимавам подробно в монографията си "Българска сценография 1846 - 1974" (1975). Едно от сценографските й решения е осъществено при това от немски възпитаник - възрожденския художник Николай Павлович в Свищовското общонародно театро (1870), който се е повлиял от илюстрациите на немския романтик Йозеф фон Фюрих към "Геновева" на Шмид. Под силно влияние на немската идеалистична естетика, ползвайки немски източници, той изнася и запазена до днес в ръкопис публична реч за "театралнатата бина", т.е Buhne. Богатата и неизвестна информация, която предлага проф. Андреева, обогатява и театралния аспект в изследването на немско-българските културни отношения.
Във връзка с популярността и активното функциониране на творба от един мелодраматичен жанр през нашето Възраждане, искам да подчертая един съществен въпрос, който поставя и анализира авторката - поводът да се преведе или не дадена литературна творба, тоест проблемът за преводаческия избор. Дискутирайки с други становища, Андреева изтъква, че "простодушната, лесно разбираема, сантиментално поднесена проза на Шмид" изважда на преден план "възпитанието в добродетелност, трудолюбие, издръжливост и почтеност" - качества, които дават на унижения в робство човек чувството за морално превъзходство и "го подготвят за бъдещето му на свободна личност и гражданин". Естетическите качества на творбата фактически остават при преводаческия избор след социалните основания.
Глобалните въпроси, които авторката анализира и оценява от своя гледна точка, обхващат цялото дълго въведение. Тук е и актуално дискутираният въпрос за българската културна територия и традиционното й възприемане като периферия спрямо европейския център, който тя решава наистина с "ново слово" и "нови средства", въпросът за "закъснението и догонването", за характера на Просвещението у нас, за синхронността и асинхронността на културните явления, някои съществени терминологични проблеми като съчетанията "просвещенски сантиментализъм", "възрожденски романтизъм" и пр. Особено значим е и поставеният проблем за хронологическата стилова дифузност и модификацията на стиловете. Този проблем е особено актуален и в изкуствознанието, тъй като намира оригинално национално решение във възрожденското ни изобразително изкуство.
Невъзможно е в една кратка рецензия да се споменат дори множеството проблеми, поставени в труда на проф. Андреева. Нека ми бъде разрешено да кажа и аз едно "ново слово". Известно е, че по време на Високия немски Ренесанс масово се издава Новият завет, богато илюстрован от такива колоси като Албрехт Дюрер, Лукас Кранах стари и Ханс Холбайн стари. Явлението е свързано с реформаторското движение на Мартин Лутер. Петнадесетте гравюри на дърво в две издания - с немски и латински текстове на Дюреровия "Апокалипсис" като част от Новия завет, имат такова силно влияние в православния европейски Изток, че през Възраждането дори изменят иконографската програма не само на българските, но и на светогорските църковни стенописи. Изобразените сцени са придружени от задължителните кратки текстове в църковнославянски, съответно гръцки превод. Немските илюстровани библии проникват в България и стават настолни книги на нашите възрожденски зографи наред с гръцките ерминеи. Най-значимият зографски род на Самоковската регионална художествена школа - Доспейският, е притежавал немско ръководство, издадено през 1712 г. в Нюрнберг, в което в картини и текст е изложена цялата библейска история. В публикуваната през 1923 г. студия "Иконопис в Банско" от правнука на основателя на Банско-Разложката школа Тома Вишанов - Молера (от немското maler) - Димитър, е отбелязано, че родът е притежавал наследствена немска библия с картини. Тази немскоезична литература, особено ако се установи, че е била преведена, обогатява картината на немско-българските отношения в областта на културата през Възраждането. Не на последно място бих искала да подчертая логичното и интелигентно поднасяне на проблемите в книгата на проф. Андреева - разбираемо и достъпно, без труфила от чуждици, с които е изпълнено не едно съвременно научно изследване, особено на младите. Върху корицата и обложката на труда е поставена качествено отпечатана много подходяща илюстрация - творбата "Геновева" от немския романтик Лудвиг Рихтер, носеща атмосферата на времето.

Проф. д.и. Вера Динова - Русева