НВ по течението
Намерението на сегашната Нова власт (НВ) да ограничи времето за парламентарен контрол и да премахне предаването му по телевизията навежда на размисли. Първото може би има за цел да повиши ефективността на контрола чрез филтриране на питанията, като по този начин депутатите се насочат към ключови за управлението въпроси, без да разсейват енергията в тиради за съдбата на селско площадче в избирателния им район. Може би. Но премахването на предаването по телевизията бележи нов етап в "обирането" на публичните изяви на властта, в нейното все по-забележимо "скриване" от очите на обикновения човек.
С директното предаване по телевизията на заседанията на Кръглата маса преди малко повече от 11 години, когато властта се настани в жилището на българина (и той, любопитен и невинен, седна до нея), се започна нов период в техните отношения. Българинът влезе в правата си на жител на съвременния свят, той постепенно свикна да се информира за всяко действие на властимащите или към-властта-стремящите се; свикна и да наднича зад подадената му информация и да си прави изводите. Разбира се, тогавашната Нова власт също влезе в правата си на власт в съвременния свят, тя постепенно овладя изкуството как да информира българина за всяко свое действие; нещо повече, знаейки как той наднича зад всяка подадена му информация и разсъждава по това какво тя може би крие, властта се учеше да влияе и на тези му разсъждения.
Тези приятни занимания обаче, така характерни за съвременния медиен и демократичен свят, започнаха да дотягат и на двете страни. Все повече и повече надничаше българинът зад подадената му информация и все по-малко окуражителни неща виждаше там. Все по-малко енергия имаше властта, за да фасонира по необходимия начин подаваната информация. И колкото повече тази й енергия намаляваше, толкова по-наложително беше за нея да се отдалечи от българина, да се обвие с наметалото на невидимостта, да се скрие.
Първият драстичен ход в тази посока беше решението преди четири години телевизионните камери в Народното събрание да бъдат разположени така, че заседаващите депутати да не бъдат предавани в лице. Кой взе това решение? Националната телевизия? Едва ли - по-скоро триумфално завърналото се тогава мнозинство. Некоментирано от никого тогава, това решение на практика прикри от зрителите човешката страна на депутатите - те вече не гримасничеха, не се прозяваха и т. н.; те изкачиха едно стъпало към закритостта на властта. За зрителите останаха техните темета и разтворените от тях вестници.
Сега предстои следващият етап. НВ смята за необходимо директните телевизионни предавания от Парламента да се разредят съвсем. Властта трябва да изкачи следващото стъпало.
Разбира се, "който говори, не знае; който знае, не говори" - този даоистки принцип трябва да бъде разпрострян от НВ и върху Народното събрание. Може би затова НВ планира специална парламентарна комисия по медиите, чието основно занимание, изглежда, ще е да им внушава знание. На закрити заседания.
Думата ми е, че "следвайки извивките на терена" или "следвайки течението на реката", днес НВ спокойно и уверено постановява отдалечаването на българина от себе си.

Христо Буцев