Самият актьор
Моноспектакълът е от най-трудните форми на театъра както за драматурга, така и за режисьора, а най-вече за актьора, който трябва, разчитайки единствено на себе си, да държи вниманието на зрителите, да ги запали и да им въздейства. В моноспектакъла актьорът е предоставен на самия себе си. Актьорът - в свойта самота.
Моноспектакълът е висшият пилотаж в актьорското изкуство. Персонажът в монодрамата се държи като актьор, театрализирайки своя вътрешен живот. Актьорът в моноспектакъла е най-близо до своите емоционалност, чувственост и въображение. Те са единствената му опора.
Безспорен майстор в този сценичен жанр е Мариус Куркински. Нещо повече - той е най-добър в тази форма. Неговите моноспектакли са постоянни хитове за широк кръг публика, за разлика от режисьорските му изяви, които, макар и любопитни, обикновено имат кратък живот. След успеха на "Самият човек" по Андрей Платонов Мариус Куркински направи три спектакъла, в които режисира други актьори: "Годежът" от Метерлинк, "Грехове наши" по разкази на Чехов и "Изкуството на комедията" от Едуардо де Филипо. Междувременно един друг актьор, също изкушаван от режисурата, направи моноспектакъл, който се превърна в неочакван хит на сезона. Става въпрос за Валентин Ганев, изпълняващ ролята на контрабасиста в "Контрабасът" от Патрик Зюскинд, под режисурата на Пламен Марков (Народен театър "Иван Вазов"). Явно моноспектакълът като форма се наложи в театъра ни. За това имат заслуга великолепните изпълнения както на посочените, така и, ако се върнем малко по-назад, на Златина Тодева в "Забравените от небето" (режисьор Юлия Огнянова, копродукция на Сдружение ЛТУ и Театрална работилница "Сфумато"), на Наум Шопов в "Последният запис" (режисьор Крикор Азарян, Народен театър "Иван Вазов"), на Велко Кънев във "Великденско вино" (режисьор Иван Добчев, Народен театър "Иван Вазов"), и т.н. - все актьори-вселени, актьори, които могат да изграждат светове.
В моноспектаклите си Мариус Куркински е тотален Артист. Той сам избира текста, който най-добре изразява собствените му идеи и възгледи за живота и изкуството. Това са обикновено текстове засягащи философски въпроси, архетипи, морални казуси, светогледни нагласи. През персонажа-фикция Мариус Куркински изговаря собствения си вътрешен драматичен живот. Неслучайно актьорът е и режисьор, и сценограф на спектаклите си. В най-новия си монопроект "Сънят" по 10-та глава от нашумялата книга на Джулиан Барнс "История на света в 10 1/2 глави", реализиран в Пловдивския театър, Мариус Куркински се придържа към досегашните си принципи на работа. С невероятна виртуозност той отново демонстрира уникалния талант на превъплъщение и живеене в образа едновременно. В този спектакъл, както и в досегашните, Мариус Куркински борави изключително атрактивно с въображаеми предмети и контактува с въображаеми партньори. Жанрово текстовете, които той реализира, не са монодрами. Това са несценични, прозаически текстове, които той драматизира, като запазва в тях необходимите за разказването на историята действащи лица, а после сам ги изиграва всичките.
"Контрабасът" е типична монодрама. Тя е написана за актьор и инструмент. Валентин Ганев изпълнява ролята на контрабасиста също изключително виртуозно, но за разлика от Мариус Куркински той има за задача да разкрие вътрешната драма на един-единствен персонаж. "Контрабасът" е преди всичко изповедна пиеса, в която персонажът влиза във взаимодействие с един неодушевен предмет - инструментът, и това е единственият му безмълвен и бездействащ партньор. Персонажът на Валентин Ганев е поставен в ситуация на самота, затворен в тесните рамки на своя малък свят - звукоизолиран, херметизиран и клаустрофобичен апартамент. Задачата на актьора е да изговори драмата на този самотен човек. Пиесата, актьорското изпълнение, сценографската и костюмографска среда, режисурата и музикалното оформление са подчинени на целта за изграждане на един реалистичен, пълнокръвен и психологически плътен образ. Тук сюжетът е в подчинена позиция, действието - също.
В "Сънят" Мариус Куркински изпълнява няколко роли - на централния персонаж и на второстепенните персонажи, с които той влиза във взаимодействие. Със завидна лекота актьорът се преобразява във всякакви персонажи (и предмети). Прави го шаржово - с ярки жестове, мимика и смяна на тембъра на гласа. Това поражда комичността на спектакъла, води до много действие и сюжет. Динамично, забавно и образно Мариус Куркински разиграва истории. Но в тях непременно има и философски и драматичен пласт, в който актьорът застива, приковава се на сцената очи в очи с публиката и изрича своето откровение. Това са най-автобиографичните моменти от неговите спектакли. Жестовете са обрани, тялото е статично, само гласът и очите, и някаква вътрешна светлина се насочват в тъмното и търсят необходимия Друг, на който да се изповядат. В тези моноспектакли изразяването е главно чрез интонацията. Специфичният ритъм на словото в тях е запазена марка на Мариус Куркински. Неслучайно често пъти други режисьори посягат към запис на неговия глас, именно заради въздействащата сила на неговото интониране. Такъв беше случаят с "Квартет" на Явор Гърдев и "Соларис" на Стоян Радев, където в тъмното звучеше гласът на Мариус Куркински.
Средата, в която се развиват моноспектаклите му, е максимално опростена и абсолютно условна. Тя е неутрална, тя не е мястото, в което живее и действа персонажът, а е мястото, в което играе и живее актьорът. На сцената има вещи и знаци, необходими не за изграждане на фикцията или изискани от действието. Те служат на актьора - негова опора и вдъхновение. В "Сънят", както и в "Евангелие по Матея", по ръба на рампата са наредени свещи, има отворена Библия, църковна утвар. Орнаментирна завеса (в "Сънят" тя е в райе от меандри) отделя авансцената и очертава игралното поле на актьора. Тя е като екран, на който отчетливо и контрастно се експонира всеки жест на актьора. Този двуизмерен принцип на мизансцениране, изнесената максимално напред игра, Мариус прилага и в режисьорските си спектакли - "Синята птица", "Годежът", "Изкуството на комедията". Поставен в такова пространство актьорът е като пред камера, която улавя всяка негова мимика, гримаса, трепване.
В "Контрабасът" пространството е от изключителна важност за изграждане на фикцията. Това е пространството на контрабасиста, а не на актьора. Прекрасната сценография на Невена Белева изгражда много детайлно интимния свят на инструменталиста-тутист. Централно място в този свят заема тежкото и солидно тяло на контрабаса, всичко останало е дребно (дори бирите са в малки бутилки!), грижливо подредено по лавици, ограждащи огромния калъф/легло/ниша за инструмента/музиканта/фрака. Всички вещи, поставени на сцената, са в служба на действието и съставят богат музикантски арсенал - плочи, дискове, компактдиск-плейър, музикална литература, статив за ноти, партитури, хавлия за контрабаса, висок стол за контрабасист, поставка за лък и т.н. В тази среда актьорът е максимално близо до фикционалния образ, който изгражда. Персонажът е всмукан от този свят. Този свят го метафоризира.
Тотално сам контрабасистът изживява в тесния си затворен свят ада на неудовлетворените си желания. Обратно на него персонажът от "Сънят" изживява ада на задоволените си желания и робството на тоталната свобода. Единият е изправен пред ужасяваща самота, а другият - пред бремето на избора. И двете теми са заети от екзистенциализма и носят важни за зрителите послания. Но, докато в "Контрабасът" това се прави завоалирано, в подтекст, в "Сънят" това е главната цел. Всички моноспектакли на Мариус Куркински имат ясни послания, често пъти дори фиксирани в едно изречение: "И единственото средство за живот и страдание остава самият човек" (из "Самият човек"), "Не можеш да станеш някой друг, без да престанеш да бъдеш самия себе си!" (из "Сънят").
До голяма степен в моноспектаклите на Мариус Куркински се съдържа нещо проповедническо, нещо мисионерско. Може би затова имат този тотален успех сред всякаква публика. В неговите ангелски очи, в мекия му обласкаващ глас хората откриват липсващата им вяра, откровение и надежда. Докато продължава да прави моноспектакли, той ще има успех, защото в тях Мариус Куркински е не само тоталният Артист, а и нещо друго.

Кремена Димитрова