Хартиени шумоления

Когато много си вярваш и успяваш да убедиш другите да вярват във вършеното от теб - или си отличен творец, или печен мошеник. Но когато просто много си вярваш, а душа даваш другите да го научат, звучиш жалковато, както новото предаване на Петър Волгин "Дим над водата". Не че сме очаквали кой знае какви качествени скокове след принудителната ваканция на т.нар. "скандален водещ на "Хоризонт", но все пак е мъчително да чуеш такъв куцащ старт.
Оформлението. Двата часа на ток-шоуто са структурирани с помощта на грубовата игра на шаблони. Патетичното въвеждане на главния герой банално се закача с "Джеймс Бонд": "Волгин... Петър Волгин" на фона на музиката към филма. Рубриката за култура се нарича "Броненосецът Потьомкин", обзорната също носи филмово название - "Анализирай това". Пита се: какво общо имат помежду си, а и с БНР и българската аудитория, идиотският персонаж на английски шпионин, зает с параноични преследвания и сексуални авантюри, корабът, на който преди 100 години руски моряци вдигнали бунт, защото им дали развалена храна, комедията с Де Ниро и Били Кристъл, подиграваща стереотипите, свързани с психоанализата и мафията, и песента на "Дийп Пърпъл" "Дим над водата", в която се разправя как групата отишла да записва в Монтрьо, а пожарът в казиното за малко да осуети тези й планове? От типичната за водещия охотна демонстрация на повърхностно познаване на "култови" отправни точки в киното и музиката, далеч не става ясно какво може да улови в едрите си дупки такава мрежа от асоциации (?).
Събеседниците. Лъвският пай от времето на второто издание на "Дима" се пада на "господин Тошо Тошев", комуто безпрекословно се дава възможност да словоизлиятелства общи приказки за журналистическата работа, над формулирането на които трябва доста да е залягал през последните години (Том Улф ряпа да яде: "журналистите са прекалено натоварени с търпение и прекалено изнервени", "българската журналистика е обречена да оцелее", "...какво правят всъщност журналистите? Казват истината, бъркат се в паниците на политиците, показват тяхната кухня, която е мърлява!"); да дава достойни примери за журналистическо умение ("Валерия Велева е най-добрата българска вестникарка"); да оценява настоящата първа политическа сила с плебейски афинитет и да се произнася като арбитър на изящния вкус (долу депутатите с домашно плетени жилетки и бели чорапи). За "господин Тошо Тошев" водещият е Петьо. А за Петьо "господин Тошо Тошев" е безспорният авторитет в новинарското дело: "Наистина много хубави думи каза за журналистиката... Не живееш ли с усещането, че ти си най-добрият?"... "Ти го каза". То хубаво ток-шоу, ама за какво ставаше дума?
Воденето. ("Посоката на вербалността", както му казва Петьо). В две основни насоки: разсеяно посервилничване и концентриран нарцисизъм. Резултатът е, че на разговора липсва всякакъв живец. Независимо от това дали коментира случилото се през седмицата, или се впуска в средношколски теоретични паралели между изчезналия в. "Дума" и "синьоболшевишката газета" "Демокрация", дали беседва с режисьора Пламен Масларов (десет минути за кино, половин час за жени... "многообразно нещо е жената!"... "нема балерини в радиото"), или просто разсъждава на глас, Волгин разочароващо не реагира на случващото се около него, не засича гостите си, не ги предизвиква, сякаш през цялото време чете от сценарий и отказва всяка реплика, пред която предварително не е написано "Волгин". Хартиени шумоления без изненади, без обещания, без рискове.
И така, поносимо бъбривият "Без контрол" в сряда прерасна във вяла съботна безсъдържателност. Трябва ли да казваме, че новото не е задължително по-добро... Наум ми идва вицът за някой си Иван Посерков, комуто един ден додеяло да му се присмиват за името и го сменил с Петко Посерков.

Нева Мичева



От въздуха
подхванато


Устата не е била предназначена за говорене. Всъщност, тя се занимава с говорене само когато не знае какво друго да прави.,
Педро Алмодовар, Пати Дифуса и други текстове, 1991


Първото издание на "Без контрол" гръмна в ефира на Националното радио на 1 април 1998 г. Някои си помислиха, че става дума за първоаприлска шега, обаче жестоко се излъгаха. "Без контрол" се оказа не шега, ами добре наострен кол, предназначен за задните части на всички ретроградни и тесногръди хора,
Петър Волгин, представяне в Интернет, 2000