Не е прилично да се лъже, г-жо Гиндева!
В броя си от 12 юли 2001 г. вестник "Земя" публикува интервю с актрисата и общественичката Виолета Гиндева. Право на авторката е да има собствен възглед върху днешния политически живот и не бихме се занимавали с разсъжденията й, ако в тях не се споменаваше вестник "Култура". Ето въпросният текст: "През тези десет години пет пъти бях уволнявана, пет пъти ми се налагаше да си сменям професията. Дори при режима на Костов беше направен списък на артисти, режисьори, художници, композитори, публикуван официално във в. "Култура" и във в. "Демокрация", на които им беше забранено да играят на сцените на държавните театри. А в България няма други сцени освен държавни. И досега действа този списък. Такова нещо не е имало даже по времето на Живков. Тогава се вдигаха телефони. Списъци не е имало. Това върна отношенията в нашите среди някъде към времето на Хитлер." Само в този пасаж се съдържат поне четири лъжи.
Лъжа е, че въобще съществува такъв списък; трудно можем да си представим някой, който да поеме отговорността за изготвянето му, пък и на всичко отгоре да се подпише под него.
Лъжа е, че такъв списък е публикуван в "Култура". Изключено е да е публикуван и в "Демокрация". (Все пак най-веселото в случая е събирането в една компания на "Култура" и "Демокрация", пък дори и ситуационно!). Лъжа е, че "Култура" е място, където се публикуват "официални" документи. За добро или за зло, през последните 12 демократични години "Култура" при ничий режим не е била "официоз"; и - вервайте ни! - няма да бъде.
Разбира се, лъжа е, че в България няма и други сцени освен държавните. Друг е въпросът какъв театър се играе по тях.
Огорчението ви, г-жо Гиндева, е човешки обяснимо. Но то едва ли трябва да бъде описвано чрез лъжи!

Култура