Писмо до г-жа Невена Стефанова

В бр. 27 (13 юли 2001) "Култура" публикува размислите на Невена Стефанова "Ами децата...". Нямам намерение да оценявам нейното мнение за "гей културата" и да обсъждам дали тя е "едва ли не ... най-актуална и същностна в живота". От размислите й, поне за мен, е ясно, че гей-културата едва ли е най-актуална и същностна в нейния живот... Но не за това ми е думата. Иска ми се да взема повод от нейните размисли и призова към размисъл върху употребите на термина феминизъм в българското публично пространство. Като читател г-жа Невена Стефанова е смутена от тезите на някои автори, публикувани на страниците на в. "Култура". Някои от смущенията й са предизвикани от "учени дами", които "фанатично защищават феминизма или се втурват в трудни за възприемане 'концептуални парадигми на патриархалната дискурсивност'". Моите смущения пък са предизвикани от ред забележки, издаващи незнание, неразбиране и войнствено нежелание за разбиране. Ако правилно Ви чета, аз съм смутена, г-жо Стефанова, от Вашето смущение на също толкова "учена дама". (Между впрочем, "феминистките", ако може изобщо да съществува някакъв събирателен образ, едва ли биха приели за себе си определението "дама", което конотира пасивно, дисциплинирано в патриархални ценности същество, лишено от собствена воля, подчинено на традиционните очаквания и нагласи...)
Та, смутена съм, първо, защото, доколкото схващам, за Вас феминизмът е нещо, което е фанатично защитавано от "учени дами"; второ, защото за Вас той принадлежи "към предпоследни и последни чужди теории"; трето, защото (пак ако правилно Ви чета) за Вас феминистките принадлежат към не-"нормалните" двуноги.
Първо, г-жо Стефанова, феминизмите не са само и единствено защитавани/изповядвани от "учени дами". Модерните теории, идеологии и практики/движения за еманципацията на жените, т. е. феминизмите, съществуват поне от няколкостотин години и в тях са участвали и участват, поради различни причини, различни категории жени, не само, както Вие смятате, фанатични "учени дами".
Второ, г-жо Стефанова, феминизмът за България не принадлежи към някакви "предпоследни и последни чужди теории", а е социално движение с повече от 100 годишна история. Точно преди сто години, през юли 1901 г., е основана първата българска женска организация с ясно очертан феминистичен характер - Българският женски съюз (БЖС). БЖС, г-жо Стефанова, се ражда (според неговите активистки) като реакция на препятствията пред и ограниченията, наложени на жените от държавната администрация: препятствия пред женския пол за добиване на висше образование и ограничения в правото на упражняване на квалифициран, престижен, професионален труд. В своята история до установяването на комунистическия режим в България (1901-1944) Съюзът на българските феминистки предприема различни стъпки за постигане на своите цели. Той работи за създаване на възможности за еднакво (средно, специално и висше) образование на двата пола; съдейства за разпространяване на разнообразни знания сред жените; работи за премахването на "всички убежища, които накърняват обществената нравственост, и се застъпва за жертвите на тези убежища", т. е. обявява се за унищожаването на публичните домове и проституцията; настоява за еднакво висок морал и за двата пола, против двойнствения морален стандарт на обществото; стреми се да осигури на жените достъп до всички "свободни професии и области на труда", като изисква за еднакъв труд и ценз еднакво възнаграждение с това на мъжете; настоява законодателството да гарантира еднакво интересите на двата пола; предприема действия и успява да прокара някои мерки по посока на гражданското и политическо равноправие на жените и мъжете в България. С една дума, г-жо Стефанова, българските феминистки, както и феминистките по света, защитават радикалното мнение, че жените са също човешки същества1; че "демократичната" "национална" държава далеч не третира еднакво всички свои граждани и "общественият договор" в нея е по-скоро "братски", т. е. мъжки "обществен договор". И това, г-жо Стефанова, е валидно както в исторически, така и в съвременен план...
По тези проблеми има изписани книги, много книги, хубави книги - цели библиотеки; и е невъзможно техните тези и дори заглавия да бъдат изброени тук. Тъй че, ако познавахме историята на "балканския ни регион", едва ли безкритично бихме приемали твърдението, че феминизмът принадлежи към някакви "предпоследни или последни чужди теории". Заслужава си да си зададем въпросите защо обществото ни знае толкова малко за тези изключителни усилия и достойни действия на българските, балканските и световните феминистки; кой е виновен за десетилетното мълчание и негативизма по този въпрос; кой какъв интерес има от окарикатуряването на феминизмите и тенденциозното изкривяване на феминистичните акции; защо дори и "учени дами" не искат да научат, разберат, прочетат, а приемат наготово патриархалните оценки и клишета?
Трето, г-жо Стефанова, нека уточним какво е "нормалността" и кой е в позиция и с власт да създава тази нормализираща "нормалност". Какво е например да си "нормална" жена и според чии стандарти? Нормално ли е, г-жо Стефанова (и това е не само български, а глобален проблем за "нормалността"), жените да произвеждат 3/4 от световната продукция, а да получават по-малко от половината от световните блага? Нормално ли е, г-жо Стефанова, единият пол да определя съдбата на другия пол чрез закони, създадени в мъжки доминирани парламенти? Нормално ли е, г-жо Стефанова, единият пол да няма правото да се разпорежда със собственото си тяло и да бъде осъждан, наказван и дори убиван (и в началото на ХХI век!) за нещо, което се счита за проява на свободната воля и действие на другия пол? Бракът се счита за "нормално" състояние и за жените, и за мъжете, но "нормално" ли е почти навсякъде да съществува ясно дефиниран културен натиск върху жените да се омъжват? Нормално ли е заплащането на жените и възможностите за труд за женския пол да са много по-ограничени от тези на мъжете, поради което жените постигат икономическа сигурност най-вече чрез брака, а разводът или раздялата за тях да са съпроводени (освен другото) с тежки икономически последствия? Нормално ли е проституцията - тази най-мъжка институция, контролирана от мъже и поддържана с насилие - да бъде обяснявана с не-"нормалността" на "някои" жени? Бих могла да продължа с въпросите от този род, но дори, за да бъдат артикулирани само най-важните, ще е необходимо много повече пространство и време.
Накрая ще обърна внимание върху един песимистичен парадокс. Изглежда "нормално" "вторичните полови белези" да не определят начина на мислене на мъжете и жените. Изглежда "нормално" тези, които безкритично приемат чужди нормализиращи идеали и ценности, да съдят онези, които имат собствени критично осмислени не-"нормални" виждания за социалния ред. Изглежда "нормално" войнстващото незнание и неразбиране да се аплодират, а стремежът към себепознание и критично дистанциране от "нормалността" да бъдат етикирани като не-"нормални". Аз, г-жо Стефанова, съм феминистка, омъжена от много години, с 18 годишна дъщеря. Оставам на Вас да прецените "нормална" или не.

Красимира Даскалова























































1 Наистина ако бяха човешки същества, телевизионните зрителки на Канал 1 биха осъдили унизителната реклама за бира "Загорка", задаваща риторичния въпрос: "Какво му трябва на човек?", която комодифицира женския пол и го приравнява с бирата и колите, необходими на Човека!