Венецианска нощ за износ
В разгара на подготовката за едномесечното турне на ДМТ "Стефан Македонски" в Япония със 17 спектакъла на "Веселата вдовица", което продължава до 26 юли, съставът на театъра успя да представи предпремиерно "Една нощ във Венеция" на Йохан Щраус-син. Новата постановка също е предназначена за износ - за турне в Германия през септември и октомври. Затова изпълнението бе изцяло на немски език. Вероятно след турнето ще гледаме "Една нощ във Венеция" така, както гледахме "Веселата вдовица" - диалози на български, музикални номера - на немски.
Либретото на "Една нощ във Венеция", писано от Фридрих Цел и Рихард Жене, е посредствено, а действието - слабо мотивирано и всичко прилича повече на театрализиран концерт. Самият Йохан Щраус е писал на свой приятел:"Пиесата е такава, че при цялото ми желание не мога да уравновеся недостатъците й с вдъхновението си. Това не е нито поезия, нито комедия, а една разпадаща се, изсмукана от пръстите история, в която няма и следа от съдържание."* След подобна оценка от самия автор, представете си предизвикателството пред постановъчен екип, наел се да прави "Една нощ във Венеция", и то в началото на ХХI век. Резултатът? Бих го нарекла напълно покриващ качествата на пиесата. Както в повечето спектакли на ДМТ в последните години и в тази постановка най-добра е музикалната реализация. Диригент е Игор Богданов, но голяма част от репетиционния период, особено работата със солистите, е преминала под строгия контрол на Руслан Райчев. Въпреки това, великолепното музициране на същите тези солисти, хор и оркестър, което слушахме във "Веселата вдовица", в "Една нощ във Венеция" оставя впечатление за нещо недоизработено, недонаучено, за напрежение и неувереност. Не при всички, разбира се - Добрина Икономова в ролята на Анина, както винаги е щастливо изключение.
Сценографията явно е съобразена с бюргерския германски вкус, дъхащ на бира и сарфалади. Зрелището, което предлага Евгения Раева, изцяло покрива прочутото снобско определение за оперета: "лъскаво, шарено и безвкусно". Появяват се и вездесъщите стълби, покрити с яркочервен плюш. (Ах, тези стълби - любим сценичен похват на режисьори и сценографи! Тичането нагоре и надолу по тях винаги някак разнообразява, нали?) Костюмите на главните герои надминават по лъскавина, пайети, джувки и други подобни атрибути дори крайно кичозния вкус. Много злато, много блясък, много червено, много... За хора са останали полудрипите, които би трябвало да напомнят Венеция от 18-ти век.
Визията обезсмисля труда на оркестъра, диригента и солистите.
От солистите не бива да пропусна яркото актьорско превъплъщение на Иван Панев в сенатора Делакуа; симпатичната субретна двойка Папакода - Чиболета - Александър Мутафчийски и Катерина Тупарова, които показаха атрактивно сценично поведение и пълно вокално покриване на партиите си; прекрасната Анина на Добрина Икономова, истинска примадона! Младият тенор Пеньо Пирозов в ролята на Херцога, с много брилянтин и малки мустачки изглежда като евтин прелъстител от зората на киното. Партията му е обемна и доста трудна и вероятно това е причината да насочи всичките си усилия най-вече към нотния текст. Въпреки хубавия глас и овладяните височини, актьорската му игра е безлична. За разлика от него изпълнителят на Карамело - Марчо Апостолов е много артистичен и елегантен. Но, с изключение на първата ария, останалите популярни солови музикални номера затрудниха Марчо Апостолов - основно във височините. Жалко, защото като сценично присъствие е великолепен. Към всичко това остава само да добавя, че изискването на режисьора проф. Светозар Донев към хореографа Антоанета Алексиева е било максимално да разтанцува всеки номер, всеки такт и всеки сантиметър сценична площ, тъй че понякога на човек просто му се завива свят от твърде много балерини в клоунски костюми, които запълват задния план дори в най-интимните моменти между главните действащи лица. Не че го правят зле, напротив! Просто е малко в повече. Вероятно ако продукцията бе предназначена за френско турне, или поне за родна българска консумация, нещата щяха да изглеждат по друг начин. Сигурна съм в това, защото познавам вкуса на проф. Светозар Донев и Евгения Раева. Никога няма да забравя например великолепната им постановка на "Хелоу, Доли!" отпреди няколко години. Какво да се прави, щом трябва да се продаваме - ще го правим, докато оцелеем, пък после? Може да дойде "новото време"...

Цветана Тончева