В Кърджали, четири дни в края на юни, чак до Еньовден, се проведе Международният театрален фестивал "Перперикон 2001".

                   

Перперикон е дворец на тракийски вожд, светилище, предполагаемият Храм на Дионис, в който Александър Македонски лично е чул пророчеството, че ще стане Господарят на Света. Перперикон е още много неща, защото е на 2500 години и археолозите тепърва ще разбулват неговата исторична, езотерична, култова, битийна и битова загадъчност.
Сега този хълм, намиращ се на около тридесетина километра от Кърджали, осеян с руини, сравнително лесно достъпен, носи пълнотата на желанието ни да имаме видимо минало, да утвърдим мита за произхода си. Перперикон е чудесно алиби да се завърти около него един международен фестивал. Това се случи и този фестивал ще има живот.
В програмата му бяха включени "Черното руно" на Театрална работилница "Сфумато", един спектакъл по текстове на Сенека, режисиран от Александър Илиев в Скопския народен театър, "Контрабасът" на Народния театър "Иван Вазов", "Веселите уиндзорки" на местния драматичен театър.
Паралелно имаше концерти на Иво Папазов, Ивелина Балчева, включи се и Андрей Баташов с екипа си от "Ритъм". Не можаха да дойдат трупите от Турция и Чехия.
Така погледната, фестивалната програма изглежда антиконцептуална по отношение на Перперикон. Вероятно през следващата година тя ще се прави по друга философия. Но, пази боже, да се превърне в свръхценност с тежки митологични и етнографско-ритуални спектакли.
Тазгодишният фестивал беше празник. Със сигурност най-невероятното усещане беше назованият като хепънинг концерт в подножието на самия Перперикон. Магическият характер на това култово място, съчетан с всички екстри на събор, събра невъобразимо по пол, нагласи, възрасти и вери множество от хора.
Беше свежо и вълнуващо, беше познание и забава, беше акт, лишен от догми.
Успехът на основните двигатели на фестивала - ръководството на драматичния театър в Кърджали, местната община и спонсорите - беше безспорен. Перперикон очевидно няма да е просто музей на открито, а среща на живи енергии - архетипни и съвременни. Както ни се харесва.

Димитър Чернев