Фестивал за милиони
- Ките, ти беше гост на Московския филмов фестивал. Как ти се стори Москва след толкова години?
- За първи път след общото ни студентско пътуване през 1988 се оказах там миналата година - на фестивала "Златен витяз". Шокът беше голям. Разликата - драстична. Москва е съвършено друга - голям, модерен мегаполис. И духовността се усеща повече в сравнение с преди, когато разликата между духовно и бездуховно беше очевадна. Тази година ме порази невероятното спокойствие в този град.
- В какъв смисъл?
- В атмосферата, в изражението на хората, в поведението им, в ритъма им на живот...
- Фестивалната атмосфера ли имаш предвид?
- Не, не само. Просто такова е усещането ми от улична Москва - хората изглеждат ведри, усмихнати. И правят много позитивно впечатление. Това се отразява във всичко.
- За първи път попадна на Московския кинофестивал...
- Да. Знаех, че е бил голям, че е бил един от най-важните в света; после славата му е помръкнала и сега организаторите отново искат да я излъскат, да го превърнат в лице на държава, която е била и е велика сила, и настоява да присъства като такава на световната сцена във всички области.
- И какво беше първото ти впечатление от фестивала?
- Че се прави със страшно много пари. В него са хвърлени милиони долари. Е, бил съм и на други големи кинофестивали. Но като човек, който сам прави фестивал, виждам с какви пари се прави Московският, как нямат елементарни финансови притеснения - колко гости ще имат, къде ще ги настанят... Всички чужденци бяхме настанени в петзвездни хотели. Но Московският фестивал все още има да си връща равнището. И това се отнася преди всичко за конкурсната програма.
- И миналата година тя беше доста хилава.
- Обяснимо е. Всеки голям автор, след като завърши филма си, първо започва да мисли дали да го прати в Берлин, Кан или Венеция. Ако на тези фестивали не стане, идва ред на Карлови Вари, който е също категория "А", и чак тогава е Москва. Фестивалът просто трябва да си върне престижа. Сигурен съм, че това ще стане, но трябва да мине време. Та в конкурсната програма и тази година имаше по-малко добри филми, отколкото в извънконкурсните. Това е нормално. Но вътрешно съм убеден, че догодина конкурсната програма ще е по-добра от тазгодишната.
- На какво се базира тази прогноза?
- Конкурсната програма отразяваше стабилното присъствие на национални кинематографии в световния кинопроцес, т.е. имаше два китайски филма ("Peony Pavilion", 2001, реж. Юнфан, който взе наградата за най-добра женска роля на Джой Вон, и "Чай от хризантеми", 2000, реж. Дзин Чен), ирански ("Под кожата на града", 2000, реж. Ракшан Бани Етемад), който получи Специалната награда на журито, южнокорейски ("Реална измислица", 2000, реж. Ким Ки Дук)... В конкурса беше Еторе Скола с "Нечестно състезание" и взе наградата за режисура... Имаше и руски филм, който не е най-добрият руски филм - "Quickie. Да го направим по-бързо" на Сергей Бодров-баща...
- На всичкото отгоре не е руски, а немски, произведен от "Пандора". Нали точно заради отсъствието на руски филми беше избухнал скандал преди фестивала. Дори Никита Михалков се закани, че вече ще прецизират държавната субсидия - ще дават на "който заслужава", т.е. на пожертвалите се да предпочетат Московския фестивал...
- Да, така е. Но Владимир Машков е много добър актьор и най-заслужено си получи наградата за мъжка роля. А и Дженифър Джейсън Лий е страхотна, както обикновено. Въпреки че, повтарям, филмът не е много добър, направен е със замах - заснет е изцяло в Щатите и представлява странна симбиоза между "Брат", "Кръстникът", чеховската психологическа драма... В крайна сметка нито един от жанровете не е защитен докрай, но филмът все пак е любопитен и ще се опитам да го докарам в София. Специално си мислех за твоето пожелание, което отправи в статията си за София Филм Фест, така че ще се опитам догодина да покажа повече руско кино, негледано досега тук.
Що се отнася до конкурсната програма, не мога да я анализирам прецизно, тъй като бях само пет дни на фестивала (от десетте работни). Вярно, изгледах 16 филма, но повечето от съпътстващите програми.

- И все пак какво от изгледаното в конкурса ти направи впечатление?
- "Peony Pavilion" е любопитен и качествен филм, макар че е преднамерено екзотичен. Операта отново присъства, както в "Сбогом, спътнице моя", но целостта на произведението се губи заради натрапчивата му настойчивост да се хареса. Много приятен е холандският филм "Диви миди" (2000, реж. Ерик де Брюн). Хубава драма, в коята се разказва за пичове, затворени в малкото си холандско градче - искат да се измъкнат, но не всички успяват.
- Имаше ли някакъв повей от "Догма" - миналата година в конкурсната програма се прокрадваше влиянието й, особено в испанския филм "Преживяхме го два пъти" на Хуан Пинсас.
- "Догма" присъстваше в съпътстващите програми - "Италиански за начинаещи" на Лоне Шерфиг и още два ("Любовниците" на французина Жан-Марк Бар и "Fuckland" на аржентинеца Карлос Лосана Дана), които не успях да видя, но ще се опитам обезателно да ги докарам в България. И все пак големите филми тази година в Москва бяха два - поне за мен. С единия бе открит фестивалът - "Приказната съдба на Амели Пулен" на французина Жан-Пиер Жьоне (един от режисьорите на "Деликатесен", заедно с Марк Каро). Изключителен! Сюрреалистична, мрачна комедия с Матьо Касовиц и Одри Тату (невероятна актриса!), заснета изключително естетски - хем удържа сардоничния стил на "Деликатесен", хем излъчва нежност... Другият ми фаворит е "Отесанек" на чеха Ян Шванкмайер, показан в рубриката "АИФ - другото кино" - приказка за възрастни с елементи на ужаса. Филмът е направен в традиционния за режисьора стил - микс от игрално кино и анимация. Шванкмайер смесва приказка и реалност и създава реална приказност. Абсолютно гениален филм!
От любопитство гледах конкурсните заглавия, тъй като чрез тях се ориентираш за равнището на фестивала, пък и те са съвсем нови - световната им премиера е там. Но далеч по-примамливи за мен бяха паралелните програми в по-малките кина и специално в "Ролан" - то ми беше любимото. Намира се до "Покровка", в най-прелестната част на стара Москва.

- Колко бяха съпътстващите програми тази година?
- Имаше три основни раздела: панорама, програми и ретроспективи. Но програмите общо бяха 24, а филмите - около 200.
- Имаш предвид традиционните рубрики?
- Да. В "Специални сеанси" бяха показани 19 филма, сред които тазгодишните победители от Берлин и Кан, "Интимно" на Патрис Шеро и "Стаята на сина" на Нани Морети, пресният хит на Шон Пен "Обещанието" с Джак Никълсън, но и класическият филм "Голият остров" на Кането Шиндо. "Големите надежди" представи 9 филма на нашумели млади автори, сред които "Alaska.de" на германката Естер Гронеборн, "Женски бой" на американката Карин Кусами (Голямата награда и наградата за женска роля от Сънданс), "Водовъртеж" на канадеца Дани Вилньов и др.
Имаше още изключително интересни филми на кино и на видео в рубриките "8 1/2 филми", "Музеят на киното представя", "Национални хитове", "Новата Европа", "Опасни връзки", "Информационен показ", "АИФ - другото кино", "Семеен бизнес: семейство Махмалбаф", "Съвременно швейцарско кино", "Социалистическият реализъм вчера и днес", "Неизвестният американски авангард", ретроспективи на Миклош Янчо, Роджър Корман, Никос Панайотопулос... През цялото време не те напуска усещането, че най-доброто или най-прославеното от световното кино е събрано в Москва. Но за броени дни е физически невъзможно да се изгледа всичко.

- Тези програми миналата година бяха персонифицирани, т.е. всяка от тях представляваше критическият избор на Андрей Плахов, Кирил Разлогов, Пьотър Шепотиник и т.н.
- И сега беше така - определен критик стои зад дадена селекция. И тук бих искал да оповестя нещо, свързано с бъдещото издание на София Филм Фест. Във връзка с прецизирането на селекцията съм направил програмен борд от четиридесетина кинематографисти от България и чужбина. Сред тях са: Вим Вендерс, Емир Кустурица, Кшищоф Зануси, Лоне Шерфиг, Тери Джоунс, водещите български критици, режисьори, представители на филмовите институции... На този етап, тъй като София Филм Фест по никакъв начин не може да се съизмерява с фестивал като Московския, предложенията ще се събират в края на годината и ще се подреждат в рубрики, които няма да бъдат курирани от един човек, а ще има присъствие на всеки от групата някъде.
- Покани ли оператора Войтек Тодоров от Полша?
- Не. Но не е късно - списъкът се разширява непрекъснато, ето, вчера Патрик Сандрен влезе в групата. Ще се опитам почти да няма компромиси, но и всякаквите вкусове да бъдат задоволени - от качественото арткино до качественото комерсиално. Основният ми стремеж ще бъде да дойдат филми специално за фестивала, както и техните автори.
- Направи ли ти впечатление колко многобройна и хищна е публиката на Московския фестивал - поне миналата година беше така...
- Невероятно стълпотворение наистина! Но не съм изненадан, тъй като става дума за огромен град, за фестивал с 23-годишна традиция и за много гости. Тази година бяха поне хиляда, ако не и повече: Джак Никълсън, Шон Пен, Миклош Янчо, Уди Харелсън, Роджър Корман, Сандрин Бонер...
В България, за съжаление, отношението към арткиното доста се измени - по абсолютно обясними причини. Изчезнаха студийните кина, филмотечните кинолектории, кино-видеоклубовете, а с тях - и публиката, зарибявана години наред. И сега София Филм Фест е своеобразна битка за връщането на хората към сериозното кино. И най-вече - за спечелването на младата публика.

- Това е приоритет в твоята мениджърска стратегия още от Дома на киното.
- Така е, страх ме е да не звучи патетично, но съм го възприел по някакъв начин като своя мисия. Иска ми се за следващото издание на фестивала младите да идват в София специално за фестивала - така, както пътуват към Москва, Карлови Вари, Солун, Белград... Изобщо аз разчитам на постепенното развитие. И за голяма радост то е факт.
- Как съвместяваше в Москва ролите на киноман и на фестивален продуцент?
- Не беше трудно. Честно казано, най-много ме порази фактът, че на касети, пак в рубрики, на фестивала предлагат такива филми, че ти настръхват косите - нещо, което ние само на София Филм Фест или в Панорамата на ФИПРЕССИ можем да си позволим да докараме, а те си ги имат и навярно са минали на широк екран... Просто мащабите са различни, пазарът е друг, има публика за всичко.
- А как беше купонът на фестивала?
- Тъй като бях гост от категория, малко по-висока от тази на редовия критик, бях поканен само на един купон. Просто към различните категории гости в Москва отношението е различно, както си е навсякъде. Моята цел бе да гледам колкото се може повече филми и да се запозная с разни хора.
- И с кого се запозна?
- С продуценти, режисьори, но не са сред известните имена.
- А Джак Никълсън?
- Мина покрай мен, отвя ме на път за пресконференцията си. Около него имаше кордон от охрана - никой не можеше да припари до Никълсън. Но фактът, че той минава покрай теб и че е на този фестивал, доказва, че амбициите на Никита Михалков и хората около него са доста сериозни.
- Какво гледа от руските филми?
- Честно казано, нищо - ако ходех в Дома на киното, трябваше да гледам само по филм на ден, а можеха и да не ме пуснат с моя бадж. Предпочетох да си ги купя на касети. Тепърва ще ги гледам.
- Имаше ли нещо, което да "купиш" от организацията на Московския фестивал?
- О, разбира се, непрестанно и отвсякъде "купувам"! Но не бива да забравяме, че за да се направи фестивал на равнище, трябват ужасно много пари. Аз, естествено, се съобразявам с тукашните реалности и всяка следваща година гледам да изненадвам с нещо ново публиката на София Филм Фест. А Московският фестивал се прави 23 години и зад него стоят няколко милиона долара. Плюс Никита Михалков. Плюс кметът Лужков. Плюс цялото руско правителство...

Разговаря Геновева Димитрова


Стефан Китанов - Кита (1961) е киновед, продуцент, актьор, музикант, директор на София Мюзик & Филм Фест. Завършил е финанси и кредит във ВИИ "Карл Маркс" и кинознание във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Специализирал е артмениджмънт в De Monfort University, Лестър, Великобритания. Бил е директор на Дома на киното.
Московският кинофестивал
(21 - 30 юни) -
разговор със Стефан Китанов