Приказка от иранската кал

Броени дни след възторга от "Вятърът ще ни понесе" на Абас Киаростами ми попадна касета с друг ирански филм. Дълго чаках сгода да го гледам. Добре, че все пак се случи.
Лилави детски обувки с джуфка в обущарски ръце. От техния едър план започват приключенията на невръстните Али (Амир Фарок Нашемиън) и Захра (Бахар Седиджи) в окаян техерански квартал.
Майсторът подава на по-големия брат закърпените обувки, той старателно ги увива и отива с тях при хлебаря, после при зарзаватчията. Докато детето избира от най-дребните картофи (на вересия), минава вехтошарят и грабва плика с обувките. Али ги търси ли, търси. Захра го чака ли, чака. Зловещата истина я мята в отчаяние - няма с какво да ходи на училище. Заедно с Али търсят брод в кошмара. И понеже майката е болна, а бащата - кибритлия от безпаричие, децата изграждат съзаклятието си мълчаливо - чрез размяна на тетрадките по пода, а край тях родителят чука захар за джамията.
Техеранските Хензел и Гретел нахлузват на смени износените гуменки на Али: първо на училище отива Захра, после тичешком се стрелва като Малкия Мук към лабиринт, където я чака брат й. Тя все не смогва да стигне навреме - я изпуска едната гуменка в канала, я има контролно... Али е отличник, но директорът все го мъмри, че закъснява. На всичкото отгоре и двете деца се бъхтят вкъщи като шерпи - без ропот или стон. И пазят тайната си стриктно. Училищният двор. Десетки пребрадени в бяло момиченца с черни престилки са строени като пингвинчета. И тъй като комплексът на Захра е свързан с обувките, погледът й е неизменно надолу. Изведнъж - "нейните", обути на чужди крачета. С триста зора открива собственичката им. Проследява я до олющената й порта. Тя се движи скок-подскок, а Захра тътрузи големите братови гуменки. По-късно - когато двамата с Али отиват да проверят нещата - узнават, че другото момиченце е дете на слепец-просяк.
Баща и син с колело из богаташки квартал на Техеран - бели цитадели на охолството, звънци като компютърни бойници, неизменни откази за градинарски услуги. В крайна сметка успяват - заради самотата на баровско дете. Бащата работи, Али си играе с господарчето. На път за дома, потънали в мечти (бащата - за радости на майката, синът - за обувки на Захра), спирачките отказват.
Предстои градско състезание по дълго бягане. Али е апатичен към квалификациите, но след като прочита, че трета награда е гуменки, измолва участие. Бори се зверски. Зад кадър фучат вайканията на Захра. Той става първенец - наградата е лагер и спортен екип. Но не и гуменки! Али е покрусен.
Мярваме бащата на път за дома - в багажника има гуменки.
Децата така и не разбират това - филмът свършва с техните тъжни, тъмни, топли очи.
"Деца на рая" е разтърсващо преживяване. Заснет в аскетичен монохром, от почти неизменна ниска гледна точка (заради "приземения" ирански бит и фабулния двигател) и с изумителни деца, филмът е пореден триумф на негримираното иранско кино. Носител е на фестивални награди, номиниран е за "Оскар"... "Деца на рая" е десетото заглавие във филмографията на Меджид Меджиди (1959), започнал кариерата си като актьор и по-късно работил при Махмалбаф. Тази година е излязъл новият му авторски филм "Boran".
След ироничната живописност на "Вятърът ще ни понесе", "Деца на рая" зашеметява като плесница - хем е истинска, хем поетична.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Деца на рая, 1999, Иран, сценарист и режисьор - Маджид Маджиди, оператор - Парвиц Малекзааде, продуценти: Амир Есфандиари и Мохамад Есфандиари, в ролите: Мохамад Амир Наджи, Амир Фарок Нашемениън, Бафар Седиджи и др. Световен разпространител - "Miramax", разпространител в България "АйПи видео", 2000.