Прегракнало ефирно шушукане

След проучвания на клюкарстването в Синакантан, Южно Мексико, антропологът Джон Хавиланд изброява в книгата си "За клюките, репутациите и познанието в Синакантан" най-честите теми на неформалното обсъждане: 1. нечии пиянски състояния; 2. разводите; 3. незаконните сексуални връзки, кръвосмешенията, развратът; 4. затворът и прочее наказания; 5. обедняването и евентуално - причините за него; 6. семейните разпри; 7. рандевутата; 8. изневерите; 9. сбиванията и враждите; 10. кражбите и измамите,
из университетско клюкарско списание, Хелзинки


"Слушайте и ще чуете - информации на ухо". Това е обещаващият анонс от малко преди 18 часа в неделния "Хоризонт за вас", който въвежда добрата стара "Агенция Тенев" и маркира секциите от кратичкото й протичане. Не бях се спирала на клюкарско предаване от години, от небрежния Тодор Колев и неговия забавен "универсален наблюдател" по радио "Витоша". Та с изненада открих, че всъщност онова съвсем не било същото. Защото розовата пауза в Националното радио осезаемо лъха на мухлясал тютюн за лула и на хайвер от новобогаташка почерпка, но не и на ирония, на мъдрост, нито на дори на пикантно или сладникаво, с което да утеши поне някое от сетивата. Каквото и да приказваме - клюката е традиционен и твърде характерен жанр, в който главното действащо лице най-често е и главният губещ, за радост на околните... Логично е да имаме хищни очаквания за удовлетворяване към всеки, който се опитва да се упражнява в нея. Тя неминуемо е оценъчна (без задължително да е нравоучителен коментар, постановката й изисква заемане на позиция) и непременно в основата на стойностни класации (значението, отдадено на обекта на интерес, се превръща в подразбираемо такова... щом се говори за Х, то това, което той върши, ще да е важно). Предполага се, че и за съобщаващия и за чуващия, споделената с намигане и пришушване новина има някакви лични измерения или, най-малкото, внася разнообразие и цвят в ежедневието им.
В този ред на мисли, ако сте познавачи и уважителни почитатели на жанра, слушайте, но не се надявайте да чуете сочна клюка от агента Тенев. От него - само суха фактология за несъщественото, почерпана от личната му програма и настроена на вълната на благоговейната плетяща език парвенющина, с която "вездесъщият паркетен ухажьор Евгени Минчев" (надявам се определението да е израз на сдържано притеснение, а не на зле прикривано възхищение) трепетно отчита амплитудните отклонения в ресторантските маршрути на измисления софийски "бомонд". По "Хоризонт" ще хванете туй-онуй за "хайлайфната атинска експедиция" на самия Тенев (бил на море в Гърция, бел. прев.), кой за кого се оженил от часовите вестници, къде ходил кметът Софиянски и къде щял да ходи, кой кредитен милионер какъв клуб открил, и кой дипломат с кого играл на тенис-турнир, всичко - в рамката на обеди, соарета, коктейли, маскени балове и др. пирове по време на чума, с които средният слушател на БНР няма, а и не би трябвало (ако желаем доброто на нацията) да има нищо общо. За него са "Съветите на баба" - рубрика, посветена на "слушатели, които няма да прекарат лятото си в хотелски стаи с климатик". От нея става ясно как се изстудява бутилка с марково питие с подръчни средства в горещи дни. Алелуя.
Нито секс-минутката спасява положението на претенциозната "Агенция Тенев", нито овехтелите вицове с клакьорски смях за подложка ("По-добре богат и здрав, отколкото беден и болен" звучи по-скоро цинично, отколкото забавно в този контекст). Качествената клюка е катарзисна, разобличаваща, заземяваща. И изисква умение за долавяне даже на най-сложно закодираните отношения между нещата и хората, чувство за хумор, което да дистанцира, да дезинфекцира, да стимулира апетита за още... Толкова ли е тежко положението на страната, че дори един отдавнашен медиен клюкар съвсем да няма какво интересно да каже? Или културното късогледство е заразно?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато