За нова стратегия
в проектирането
на столичния център
Проектирането и съответно изграждането на столичните центрове е (може би) възможно най-сложната задача в управлението на градовете. В столичните центрове се преплитат най-много функции и интереси; там икономическият фактор е особено силен, стойността на пространството - висока; съответно структурата и композицията на пространството имат огромно и икономическо, и функционално значение. Столичните центрове са витрина на нацията - на нейните възможности, особености, идеали. Те имат особено силно изявена символична, знакова роля (особено при сегашната глобализация). В столичните центрове (особено в един "вечен град" като София) е богато представена националната архитектурна история, стои остро проблемът за приобщаването на наследството към съвременния архитектурен облик. Специфични проблеми пораждат мощните центростремителни човешки потоци към центъра, организацията на транспорта към центъра и в него; съчетанието на уникални културни институти с административните и делови функции, с жилищното застрояване в съседство с центъра и самия център. Именно поради всичко това в съвременната урбанистична практика проектирането на урбанистичната структура, а след това и на отделните сгради и комплекси в столичните централни ядра се предхожда от многобройни и задълбочени социологически, екологически, естетически - а не само инженерно-технически, икономически и транспортно-комуникационни проучвания. Съзадават се специални системи и органи за управление на тези деликатни територии. Търси се информираност на обществото, обществено разбиране и подкрепа. При неизбежното развитие и реконструкция на центровете, към всичко това се нагажда и проектантският процес, в който естествен елемент са и архитектурно-градоустройствените конкурси.
*
Нужно ли е да напомняме всички тези азбучни истини? Да, за съжаление, защото сегашният процес на проектиране на столичния център, както и проведените три конкурса (през 1999 г. - за източната част около Градската градина и пл. "Ал. Невски", през 2000 г. - за транспортно-комуникационно решение, и през 2001 г. - за т.нар. "Западна ос" - от бул. "Мария Луиза" до бул. "К. Величков") са илюстрация на непрофесионализъм, анахроничен подход към центъра и съответно водят до съмнителни по качество резултати.
Първо: Центърът като цялостен проблем в градоустройствената политика на София на практика липсва. В момента даже самото понятие "столичен център" е неясно. Проектират се отделни къщи, квартали, групи от квартали. Но проучвания какво съдържа, какво трябва да съдържа и как да се развива цялостният организъм на столичния център няма. Тази празнота не може да се запълни от конкурсното проектиране, обратното - тя определя посредствените конкурсни резултати.
Затова и трите конкурса бяха обявени с кратки, неясни, безсъдържателни задания за проектиране, конкурси за задание! Затова и първи премии се даваха на проекти, обслужващи конюктурни, преходни интереси.
На практика задачата в първия конкурс беше да се защити разрушаването на Мавзолея и преместването на Президентството в бившия Дворец (съответно, пред него да се оформи грандиозен ритуален площад). Само след две години виждаме, че тези постулати са остарели, а убедителни предложения за оформянето на празното място на Мавзолея липсват!
Вторият, комуникационен конкурс, очевидно трябваше преди всичко да защити новата пътна артерия върху метрото, която разсече безжалостно западната част на центъра на две, както и да защити изграждането на транспортен цялостен диаметър от запад към изток през столичния център. Парадоксалното е, че само една година след това, при сегашния конкурс една от задачите е пък как да се преодолеят негативните въздействия на току-що направеното! Сега се дават премии на колективи, които коригират или премахват в една или друга степен очевидно неподходящото трасе.
Второ: В резултат на този повърхностен подход се пренебрегват истински необходимите функции и реалният живот на столичния център. Така например, чрез направените проучвания и наградените проекти се засилва още повече административно-деловият характер на столичния център чрез изграждането на "сити" (в някои проекти по на 25-30 етажа!) в западното направление. За сметка на това се ограничава и намалява една от най-ценните черти на столичния център - традиционното съчетание на жилищни и нежилищни функции. И това е днес, когато в Европа и САЩ се търсят пътища за обратния процес - връщане на обитаването в централните части на градовете.
Специално в западното направление са разположени някои от най-специфичните за София институции като Еврейския културен дом, Арменския културен дом, сградата на Мюфтийството и Ислямския духовен институт, католическата църква "Св. Йосиф" заедно с комплекс от сгради, няколко училища; тук функционират Софийският общински театър, Дворецът на децата, а какво да кажем за институции като Националния политехнически музей, за къщата-музей на Георги Димитров? Реални са потребностите от нова сграда на Столичното кметство, за сграда на Общинска банка, за сграда на Софийска фондова борса, които биха могли да намерят място в западното направление.
В конкурсната програма за западното направление няма и дума какви съвременни нужди имат всички тези толкова важни за живота на града и за нацията институции1. Нещо повече - в някои от първопремираните проекти с лека ръка се разрушава съществуващият католически комплекс, в други е пренебрегната предвидената за изграждане нова католическа църква (тя се "вгражда" в други сгради, без да има самостоятелен парцел). За сметка на това е поставена задачата да се намери място за православен храм "Св. Княз Борис I" - една задача, която едва ли е обсъждана с църквата и която би трябвало да се оформи по съответния каноничен ред.
Трето: При конкурсните програми, а още повече в отличените проекти личи явно неразбиране на "духа на София", а оттам и непоследователен подход към съхраняването на столичното културно-историческо наследство.
В територията на центъра както в източната, така и в западната част особено важно е да се запази традиционната живописност, човешки мащаб, разчлененост, уютност на старата софийска градска среда. Напротив, в повечето от проектите се вижда едно завишаване на етажността, което буквално смачква старата архитектура (особено показателно е одобреното застрояване на пл. "Батенберг" и застрояването за бул."Стамболийски" на първопремирания проект за западната ос). Наред с това все повече се възприема чисто декоративният подход, т.е. запазването само на фасади или на части от фасади в изцяло нови, едрогабаритни структури. В западното направление се предлагат нови архитектурни "суперобекти" с по 70-80-100-метрови фасади, чрез които се търси оформяне на ненужно обширни и монументализирани пространства. И това е по време, когато в практиката на европейските страни се прави обратното - терени с лице от 80 до 100 метра умишлено се разчленяват, за да се оформят от отделни архитекти и да получат функционално и архитектурно разнообразие.
Повече внимание се отделя на археологическото наследство на София. Но и тук много възможности са или непроучени, или пренебрегнати, или представляват интересни, но организационно и инвестиционно неясни идеи. Например, неведнъж колегите са посочвали, че сградата на Министерския съвет или на бившия Партиен дом биха могли да се оформят като Национален исторически музей, който заедно с археологическия комплекс на Улпия Сердика, сградата на Двореца - използвана от НХГ, а и Археологическият музей биха представлявали уникален музеен комплекс в сърцето на столицата! Но какво от това, че тези градоустройствени идеи функционират вече не една година в публичното пространство, след като Столичната община не ги е възприела и не ги е "пренесла" до по-горните нива?
Четвърто: Конкурсите се обявяват и проектирането се осъществява не само при непроучени и неясни инвестиционни намерения (от страна на общината, министерствата, културните институти), но и с противоречиво отношение към частната, общинската и държавната собственост. Например докато частният терен пред Руската църква (от източната страна) се обявява за неприкосновен, за цели квартали (в първата премия за западното направление) се предвижда отнемане на собствеността от собствениците и ново застрояване. От една страна общината трескаво разпродава общинските терени край метрото (въпреки че те са идеални за обществени мероприятия), без да е изяснено градоустройственото им бъдеще. В същото време върху частни терени се предлага обществено застрояване, което едва ли е съобразено със самите собственици.
Пето: Специализираните проучвания за центъра в рамките на дирекция Генплан, конкурсните програми и проекти, а и общинските инвестиционни инициативи се осъществяват, без да се изгради предварително "обратната връзка" с общественото мнение, с гражданите, с техните нужди и техните представи за столичния център. Това, което се публикува, има по-скоро характер на рекламно-информационни платени публикации. Разгорещените обществени дискусии за пл. "Славейков", за Банята, за т. нар. нов символ на София, отчасти и за бъдещето на Мавзолея, и съвсем прясната - за бизнес-центъра пред Руската църква, бяха пренебрегнати или манипулирани. Софийското градоустройство се превръща все повече в затворена от обществото, капсулирана по тотален образец, система. А разгръщащите се в резултат на това обществени скандали все по-трудно и по-трудно се овладяват.
Шесто: Самите конкурси, макар и гръмко рекламирани като възможност за "свободна конкуренция" и средство за разширяване на професионалния състав, работещ по проблемите на столичния център, се превръщат в своя противоположност - в средство за обществена легитимация на вече взети решения и насочване на проектантските задачи към едни и същи колективи ("чрез конкурс"). Не случайно по-младите колеги изцяло бойкотираха тези конкурси, а средната възраст на участниците е вероятно над 50 или даже 55 години!
Вземете сроковете! Два месеца са необходими на общинските служби, за да узаконят един павилион! За същото време проектантските екипи трябва да дадат цялостни разработки!
Вземете предоставената информация! Тя е минимална. Това, както и сроковете, разбира се, облагодетелства "вътрешните", за сметка на "външните" колективи.
Вземете средствата! За един град като Измир в момента тече международен конкурс, където първата премия е 80 000 щ.д., а откупките са по 25 000 щ.д. (подобни бяха премиите за международния конкурс за центъра на Букурещ преди няколко години). Всеки един от представените в последния конкурс проекти струва на участниците между 1500 и 3000 - 4000 лв. фактически разходи! А като изключим 3-те награди, даже и предвидените откупки (4 на брой) са по 1500 - 2000 лв. Освен това, не само материално, а и морално - т.е. като защита на авторските права участвалите, но ненаградени проекти са незащитени и съответно техните идеи могат да бъдат безпрепятствено заимствани!
Но най-важното - в резултат на всичко това, за развитието на столичния център няма (и не може да има) цялостна, стойностна стратегия за урбанистично развитие. Центърът става все по-неудобен - дори и само за сметка на все по-повсеместно проникващия автомобил. Центърът става все по-стерилен, защото общината гони от него точно това, което го оживява: местното население, дребните търговци, уличните художници. Много от характерните му пространства се обезличават все повече и повече (например Градската градина, градинката пред Централната баня, превърнатата в паркинг градинка до Централните хали, бившата пешеходна зона бул. "Витоша", градинката-площад "Райко Даскалов" и др.). В същото време скъпо струващата общинска намеса не довежда до социален ефект (пример - пл. "Славейков").
Какво предлагам като алтернатива.
Най-напред считам за необходимо стимулирането точно на алтернативното архитектурно мислене, например чрез организирането на изложба от алтернативни, отхвърлени, неприети или нереализирани от общината проекти за столичния център и за отделни негови сгради, чрез тази изложба - организиране на поредица от обществени дискусии за бъдещето му. За съжаление, казионните, одобрени проекти показват една по-непълна и по-бледа картина на търсенията на българските архитекти.
Второ, обществената дискусия трябва да бъде постоянна, а това предполага и създаване на постоянно действащ граждански орган за обществен контрол върху проектирането и строителството в столичния център.
Трето, необходимо е финансиране от Столичната община и разработване на цялостна комплексна проучвателна програма за столичния център по всички направления, за които стана дума в началото, и разработване на няколко различни сценария за развитие на центъра, които да бъдат изложени на реално, а не имитативно обществено обсъждане.
Четвърто, на тази основа е възможно, но главното - необходимо организиране на нов, обхващащ по-цялостно територията на центъра, по-задълбочен, по-добре финансиран и желателно - международен конкурс.
Пето, нужно е разработване и приемане на специален закон и на правителствена (а не общинска!) програма за проектирането, изграждането и развитието на столичния център (която да включи и горните позиции).

Д-р арх. Тодор Булев


Тодор Булев (1944) е архитект, урбанист, архитектурен критик. Има над 250 публикации, три книги, 13 самостоятелни изложби, научни изследвания за естетиката на града и за "човека в града". Участва с лекции и научни доклади в множество международни архитектурни форуми в България, Русия, Полша, САЩ, Швейцария, Германия, Франция, Кипър и др.








































































































































1 С едно изключение - Столичното кметство.