IASPM, Турку и бели нощи
"Looking Back, Looking Ahead" (ще рече: да погледнем назад и напред във времето) - под знака на този донякъде юбилеен призив протече eдинайстата конференция на Международната асоциация за изучаване на популярната музика (IASPM), която се проведе от 6 до 10 юли т.г. Ротативният принцип на функциониране на Асоциацията отведе делегатите (близо 200 от над 30 страни) този път в Турку, Финландия - място, което с усилния си летен ритъм и предразполагащите към non-stop активност "бели нощи" сякаш допълнително ознаменува специфичния потенциал на IASPM и динамичните научни интереси на тази общност, гравитиращи в широкото поле на "всекидневните музики" и на лавината от възникващи въпроси с отношение към съвременната култура и хуманитаристика.
Двайсетгодишнината на Асоциацията (създадена през 1981 г.) не стана повод за рутинни и още по-малко - за помпозни юбилейни равносметки. Нищо по-естествено за общност, която формира своя континюитет, опирайки се не само на вече изреченото, на вече анализираното и формулираното, но и най-вече на будността на едно многозначно критическо мислене, което да опазва от каноните на научна инертност и застинали отговори. Няколко тематични потока очертаха проблемния кръг на дискутираните теми: методологически подходи в изучаването на популярната музика, музика и идентичност, дефиниране на понятието музикален мейнстрийм, историята, погледната в нейната динамика и в контекста на дадени културологически проблеми, нови технологии и музика по Интернет (по-подробнo: http://www.utu.fi/hum/historia/kh/iaspm/prog.html).
Новото на този форум? Ако до неотдавна изследванията в тази област работеха, макар и с мисъл за необходимостта от интердисциплинарност, все пак по-скоро в обсега на традициите и потенциала на някои "чисти" дисциплини като социология, музикология, етномузикология, семиотика или медийна комуникация, много от презентациите на тази конференция създадоха впечатлението за една вече работеща интердисциплинарност, за вече работещ методологически синтез, който актуализира възможностите и на "музикалния анализ" с обогатени и адекватни на явленията подходи. Нещо, което от амбициозна научна заявка става очевидно неотменим минимум в сериозното изучаване на популярната музика.

Клер Леви