Без предубеждения
"Неприятни разкази" на Стефан Продев (издателство "Захарий Стоянов", 2001) съобщават на читателя драстичната нееднозначност на българския политически Преход и предизвиканите от него частни разочарования и примирения. Персонажите в неговите "банални истории" (каквото е подзаглавието на книгата) са вече възрастни хора, "оказали се" неуместни както за социалистическата система, така и за младата демокрация, в която те често и болезнено усещат моментите на "реставрация".
И чиято мъка ненаписана сама в пространствата ще скита...
Конвулсивните разкази на Продев са възмездие за несправедливо унизените от обществения обрат. За хората, чиито романтизъм и отзивчивост към другите са ги изтласкали в маргиналиите на съвременното общество. За хората, които неотвратимо са се уединили във вътрешната патетика на собствените си, дори доктринерски, социални илюзии. Напоени с горчив гняв, старомодно сложени, силно публицистични, текстовете на Продев описват конфликта на "червената" интелигенция както с войнствените партийни догми, така и с нравствения цинизъм на разноцветните герои на нашето време. Много от тях са алюзии за конкретни фигури от съвременната ни политическа и културна сцена, чийто маразъм провокира авторовото отвращение.
Защото интелигентската наивност и уморената сила на повечето Продеви герои често ги отвежда пред лицето на собствената им смърт...

М. Б.