Понякога България пак е
в Европа
През юли в една малка галерия в Берлин, с гордото име "Салон за изящни изкуства", се откри изложба с акварел на Бисера Вълева и металопластика на Янаки.
Бисера е завършила стенопис, участвала в изписването на няколко църкви. Може би с това се обяснява грапавият грунд, върху който разполага монохромните си композиции с различни водни техники (акварел и гваш). Работи върху тапет, с груба фактура на ръчна хартия, търси зърнестия ефект на мазилка, а в крайна сметка картините й сякаш са върху коприна. Рисува сухи листа, коренища и клони, порязани от ярък цветен лъч като знак за скрит живот зад мъртвата дървесна кора. От тази игра на фактури и сдържан колорит обектите й губят фигуралния си характер и се възприемат като смътни пейзажи или като абстрактна игра на бледи светлосенки, вибриращи от мистични значения.
Янаки живее повече от десет години в Германия. В неговите пластики също се усеща една скрита игра между материал и идея: от тежък бронз той неуморно моделира... птици. Наистина, неговите птици не летят - щрауси тичат с голи воини на гърба си или с еманципирани женски тела; марабу с вид на философ медитира с увесен клюн, а два петела се бият във въздуха, едва докоснали земята. В композициите му от метал или дърво често е включен и необработен ръчен камък, сякаш самата природа е привлечена за съавтор - но някак на шега. В творчеството си Янаки решително е скъсал с всяка патетика - вечните митове са подложени на иронична преоценка.
Бисера и Янаки се запознаха седмица преди откриването на изложбата, но някак в съчетанието на своите светове успяха да постигнат една ведра, артистична атмосфера, която кара забързаните минувачи на оживената Шосещрасе да поспрат за кратък отскок встрани от всекидневието. Освен на български, там чух хора да говорят на немски, турски и английски. Както някога в Пловдив или Русчук.