Кафенето като митология

"За съжаление, както от някогашното кафене "България", от "Постоянната художествена галерия", така и от сладкарница "Цар Освободител" не е запазено нищо от миналото, дори и снимки - външни и интериорни; няма и по една плочка с няколко обяснителни думи за тия малки паметници на културната ни история. И когато утрешните поколения се сетят за запазването им, от тях няма да има и помен". (Константин Константинов, "Път през годините", изд. "Български писател", 1959).
Ето че наскоро се появи филм, посветен на митичното бохемско кафене "Цар Освободител", съществувало близо половин век и галено наричано "клюкарницата", оцеляло по време на бомбардировките, после префасонирано в изложбена зала и разрушено през 1977 пред очите на всички. Днес теренът е реституиран и навярно на мястото на тревата ще изникне поредният бизнесцентър, въпреки общественото несъгласие. Кой ли го е грижа...
Булевард "Цар Освободител" и "Раковски" и все още зелената градинка край Руската църква: коли, тролеи, минувачи в цвят. Следват ги черно-бели кадри от документалния филм "Чувство за град" (реж. Димитър Караджов, оп. Христо Обрешков) - багери, зловещо разравящи тухли и спомени. Компютърна възстановка на кафенето, където рядко се сервирал алкохол, и най-ранната му снимка - от 1908. Архивни епизоди със стара София, както и детайли от прочутата карикатура на Александър Добринов (1935), събрала всичките славни постоянни присъствия в кафенето: Елин Пелин и Йовков (така и не седнали никога на една маса), Багряна и Дора Габе, проф. Александър Балабанов и Яна Язова, земеделците Трифон Кунев и Никола Петков, семейство Чавдар и Фани Мутафови, съредакторите на "Златорогъ" Сирак Скитник и Николай Лилиев, издателите на "Хиперион" Теодор Траянов и Людмил Стоянов, критикът на "Зора" Йордан Бадев и една от "жертвите" му Жорж Папазов, сваленият от преврата през 1934 Никола Мушанов, Богдан Филов като обикновен професор... Разните рисувани парчета, донякъде преекспонирани от гледна точка на времетраенето на филма, се сменят от архивни кадри, фотоси, обложки, факсимилета... - през витрината на виртуалния, безлюден интериор на кафенето оживява духовният елит на България между двете войни и малко след това. Сменят се убеждения. Сменят се маси. Сменят се режими. Сменят се и посетителите на "Цар Освободител" - след 1944 мнозина от тях са или в чужбина, или безследно изчезнали, или в затвора...
През кафенето, както и през филма, минават всички големи писатели, художници, критици, чиито глави са бъкали от идеи, а джобовете им дрънчали от празнота - добре, че бил келнерът Коста, който им сервирал кафе на вересия, а те пък си запазвали места на телефон 25942... Помежду им - приятелство, спорове, кавги, завист, клюки, злоба (нали са българи все пак?!). И през крясъците или мълчанията атмосферата на "Цар Освободител" за нас днес е поредната утопия: "Колко инициативи са родени тук, колко спорове - страстни и принципни или лекомислени и абсурдни - са слушали стените на това малко заведение, зад прозорците на което се точеше по булеварда лентата на софийския живот", пише Константин Константинов...
"Възстановка" е опит да се обгледа българската история през витрината на едновремешно кафене (без архитектурни концепции). Филмът е темпераментен и жив - дори компютърната анимация диша, въвлечена в носталгично-аналитичната игра на възстановка. В крайна сметка излиза, че пъстрата софийска днешност е далеч по-стерилна от пожълтелите архиви. Какво ли ще стане с малката градинка...

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Възстановка, документален, 27 мин., 2001, продуцент - БНТ, сценарист и режисьор - Асен Владимиров, оператори: Иван Цонев, Христо Ц. Ковачев, 3D анимация - Емил Енчев, музикално оформление - Мариана Вълканова, текста чете Ицко Финци, изпълнителен продуцент - "Про Филм". Излъчен по Канал 1 на 24 май 2001.