Из Глава първа
Тайнствените птици
на Робърт Честър
Огромен и непресъхващ е потокът от книги и статии за Шекспировите сонети. Всяка година в света се появяват стотици такива работи на различни езици. На този фон останалите поетични произведения на Шекспир могат да ни се сторят подминати от вниманието на изследователите. Това се отнася и за неголямата поема, която близо два века се печата под заглавието "The Phoenix and the Turtle", превеждано на руски език винаги погрешно като "Фениксът и Гълъбицата".
Но научната дискусия за тази поема, която без преувеличение може да се нарече най-загадъчното произведение на Шекспир, продължава вече 120 години, макар никога да не е придобивала такъв широк мащаб и отглас като знаменития многогласен спор за сонетите, за Белокожия приятел и Смуглата лейди, за любовта и страданията на Великия Бард. (...)
Поемата, за която ще става дума по-нататък, обикновено се помества след всички останали поетични произведения на Шекспир и често завършва пълните му събрани съчинения. Изучавайки творчеството на Шекспир, аз отдавна обърнах специално внимание на това особено произведение и после многократно се връщах към него, опитвайки се да разбера смисъла му. Но бяха нужни години напрегната изследователска работа както върху самата поема, така и върху сборника "Жертва на Любовта", в който тя се появява за първи път; върху творчеството на поетите-съвременници на Шекспир, запознаването с трудовете на няколко поколения западни учени, докато първоначалните идеи и догадки, преминавайки през процес на строго пресяване и селекция на основата на истински достоверните исторически и литературни факти, се превърнаха в научна хипотеза, която получи по-нататък както теоретично, така и емпирично потвърждение.
И така, поемата на Шекспир.

Фениксът и гълъбът

Птичко, глас недей щади
и от палмата клоната
с песен събери ятата -
тъжен глашатай бъди.

А пък ти, пророк на злото,
изкусител черноглед,
дявол и авгур проклет,
стой далеч от опелото.

Хищни птици, срещу вас
готви се отбрана смела.
Само царя ни - Орела -
да приветстваме сред нас.

Лебедът - монах чудесен,
с бяла стола пременен,
ще изпее реквием -
свята лебедова песен.

А със своя черен плащ
Враната, която вечно
е съчувствала сърдечно
нека бъде спътник наш.

Там запяват вече - ето:
Страст и вярност мрак е скрил.
Фениксът със своя мил
ги отнесоха в небето.

Всеотдайни две страни,
те в единна страст горяха
и макар че двама бяха,
обич ги обедини.

Две сърца: до птица - птица,
ала образ плътен, цял.
Гълъбът се беше слял
тъй със своята царица.

Всеки виждаше в екстаз,
че на другия отсреща
във очите се оглежда
неговото второ "аз".

И така, неразделими,
с "аз", превърнало се в "ти",
те приемаха черти
на единство с двойно име.

Трудно схващаше умът
чудото как явно става:
сложното се опростява,
чувството добива плът.

Но просветна: любовта е
таз, която може би
съчетава две съдби
в цялост, без сама да знае.

Две звезди в самия рай,
две души неземно топли.
Да венчаем с тези вопли
техния печален край.


Вопли:

Вярност, чест и красота,
искреност и чистота
спят в покоя на смъртта.

Гълъбът последва сам
милата си и сред плам
литнаха към своя храм.

Нямаха деца все пак.
Но не бе на немощ знак
туй, а целомъдрен брак.

Вярност няма вече тук,
"Красота" е само звук,
празен като всеки друг.

Вие, непознали грях,
сбрани пред светия прах,
помолете се за тях.
1

Прочитайки поемата, ние се убеждаваме, че в нея се оплаква кончината на удивителна двойка, алегорично назована с имената на Гълъба и Феникса. Приживе ги е свързвал брак от чисто духовно естество, но те са си били толкова близки, че помежду им е трудно да се прокара каквато и да било оразличителна линия. И макар всеки от тях да има свое собствено сърце, не е възможно да бъдат представени поотделно, по-точно те битуват и като две същества, и като едно цяло - нещо невиждано досега, велико световно чудо.
Реквиемът се изпълнява в тяхна памет, но узнаваме, че не са починали едновременно, а един след друг. Първи умира Гълъбът - изгаря в пламъка пред очите на своята съпруга, малко по-късно тя го последва, изчезвайки в същия пламък. Тук поетът създава крайно загадъчни (и трудни за превод) образи, подчертавайки на няколко пъти тревожността и учудването на онези, които по-рано не са били посветени в тайната.
Всичко в поемата ни кара да се замислим за нейните герои, за техните необичайни отношения, за необичайната панихида. Поетът тук не просто описва ставащото, а като че ли ръководи протичащата с бавно темпо траурна церемония, сочейки на всеки от участниците мястото и ролята му в нея. В заключение един персонаж на име Разум (Ум) изпява погребални вопли по двамата починали. По форма "Вопли"-те се отличават от останалата част на поемата - това са пет тристишия, поместени в първото издание на отделна страница с отделно заглавие. (...) Зад алегоричните "птичи" имена са скрити действително съществували личности, което се вижда още от самата поема, а произведенията на другите участници в "Жертва на любовта" не оставя в това никакви съмнения.
Панихида... Погребални вопли... По кого? Чия смърт е подтикнала поета да създаде такава поема? Кои са тези двамата - удивителна двойка, "звезди на любовта", украсяващи земята, отишли си от света почти едновременно, не оставили след себе си потомство, но оставили двойно име?

Из Глава шеста

По кого е била камбаната



Разгадката на прототипите на Гълъба и Феникса ни позволява да направим следващата, заключителна крачка в постигането на смисъла и значението на книгата на Честър като най-важен, наистина златен ключ към "Шекспировата тайна". А тайната на Великия Бард е преди всичко тайната на необикновената двойка Рътланд.
Но ако Честъровият сборник е скръбен отклик на трагичната смърт, тайно прощаване с Уилиам Шекспир, тогава е съвсем уместно да зададем въпроса: какво всъщност представлява сама по себе си прекрасната поема, известна по даденото й през миналия век заглавие "Фениксът и Гълъбът", а в наше време обикновено причислявана към Шекспировите произведения? Та в книгата на Честър под поемата стои името на Шекспир - как да съвместим този факт с това, че в нея се оплаква смъртта на двамата, творили под същото име?
Поместени на отделна страница, рамкирани по подобие на днешните некролози, "Вопли"-те са най-сетне намереният некролог, реквием по Шекспир. И последната дума се римува с името "Шекспир", което в този смисъл става част от поетичния текст, вливайки се във финалната фраза:

To this urne let those repaire
That are either true or faire
For these dead Birds, sigh a prayer.
William Shake-speare.


Името на Уилиам Шекспир тук не е подпис. Това е скръбна въздишка, стон на дошлите да се помолят пред урната с праха на Гълъба и Феникса. Ако приложим съвременната пунктуация и поставим в края на последния стих двуеточие, то окончателно се разкрива същинският смисъл на тази строфа, на този реквием и накрая - на целия Честъров сборник:
"Помолете се за тези мъртви птици: Уилиам Шекспир".
Останал толкова време непристъпно-загадъчен, сборникът на Честър "Жертва на Любовта" и потресаващият реквием в него са прощална тъжна песен, изпята от "поетите на долината Белвоар" пред пресния гроб на истинския Велик Бард - Роджър и Елизабет Рътланд. И вездесъщото Провидение явно отдавна се е погрижило за това Реквиемът за Великия Бард да заеме достойно място сред неговите творби. Обикновено "Фениксът и Гълъбът", както и подобава на реквием, завършва събраните съчинения на Уилиам Шекспир...












































































































































































1 Превел от оригинала - Людмил Димитров