Из Глава пета
Смърт и канонизация зад завесата

Първите Шекспирови поеми са придружени от авторови посвещения на граф Саутхамптън, за чието неразделно приятелство с Рътланд по това време има многобройни писмени свидетелства; по-късно се отбеляза, че двамата млади графове в буквалния смисъл на думата денонощно киснат в театъра. (...)
Градовете в Северна Италия, които посещава Рътланд, са място на действие на редица Шекспирови пиеси. В университета в Падуа Рътланд учи заедно със студентите от Дания Розенкранц и Гилденстерн. Транио в "Укротяване на опърничавата" изброява дисциплините, изучавани в Падуа.
Скоро след като Рътланд посещава Дания, в "Хамлет" се появяват многобройни датски реалии, демонстриращи, че авторът лично е запознат с обичаите в датския кралски двор и дори с детайли от интериора на кралската резиденция. (...)
Рътланд е близък приятел, родственик и съратник на Есекс, за чиято гореща симпатия говори Шекспир в "Хенри V". Трагичният прелом в творчеството на Шекспир съвпада с провала на Есексовия метеж, в който взима участие Рътланд и е жестоко наказан и унижен за това.
Съпруга на Рътланд става дъщерята на великия поет Филип Сидни - Елизабет, самата тя талантлива поетеса и подобно на мъжа си винаги криеща своето авторство. С братовчед си граф Пембрук и неговата майка Мери Сидни-Пембрук Рътланд е свързан с тясно приятелство, продължило цял живот. Тъкмо граф Пембрук, както се смята, предава на издателя Шекспировите сонети и на него е посветено посмъртно Великото фолио, за чието появяване инициатор и редактор е Мери Сидни-Пембрук.
Рътланд е един от вдъхновителите и авторите на многогодишния литературен фарс около придворния шут Томас Кориът, на когото са приписани няколко книги и който е обявен за най-великия пътешественик и писател на света. В Шекспировите сонети няколко пъти се обиграва родовото име на Рътланд - Манърс. Аналогично постъпва и Бен Джонсън, особено блестящо той прави това в поемата, посветена на Шекспировата памет във Великото фолио. Джонсън се познава добре със съпрузите Рътланд, гостува в техния дом, нарича ги заедно с обкръжението им "поетите от долината Белвоар". Елизабет Сидни-Рътланд е адресат - както явно, така и завоалирано - на редица поетически произведения на Джонсън.
Смъртта на двойката Рътланд през лятото на 1612 г. съвпада с прекъсването на Шекспировото творчество. По-късно появилият се "Хенри VIII" е дописан от Флечър (също съученик на Рътланд). Изданието на първите пълни събрани пиеси на Шекспир - Великото фолио - е запланувано през лятото на 1622 г. - за десетгодишнината от смъртта на двамата Рътланд. Второто фолио е издадено през 1632 г. - по повод двайсетгодишнината.
За десетата годишнина от смъртта на съпрузите Рътланд в семейната им гробница е поставен надгробен паметник, дело на скулпторите братя Янсен; пак те - и горе-долу по същото време - изработват стенния паметник в страдфордската черква около гроба на Шакспер.
Няколко месеца след смъртта на семейство Рътланд Шакспер получава от техния дворцов иконом пари и завинаги напуска Лондон. Рътланд са единствените съвременници, за които е известно с точност, че в техния дом на Шакспер са му изплатени пари.
Рътланд е един от най-образованите хора на своето време, владеещ езиците, които се откриват в произведенията на Шекспир. Той напълно отговаря на характеристиките на автора Шекспир, формулирани от Т. Луни. Това се отнася особено до черти като неувереност, щом става дума за жени, щедрост и великодушие, търпимост към католицизма, ексцентричност, страст към тайнственото и скритото.
Почти всички книги, ползвани като първоизточници от Шекспир при създаването на произведенията му, ги има в библиотеката на Белвоар. Там се намира и ръкописен вариант на песента от "Дванайсета нощ", написана, както установи П. Пороховшчиков, от ръката на Рътланд. Това е единственият достоверен ръкопис на Шекспиров текст!
* * *
Тук са изброени само част от фактите, за които стана дума на предишните страници. Дори и този непълен, сгъстен до няколко десетки реда списък, е твърде внушителен. Нито един Шекспиров съвременник, нито един друг "претендент" за "трона на Великия Бард" (включително и Шакспер) не може да претендира и за малка част от подобна сбирка с достоверни факти за връзката си с Разтърсващото Копие, с неговото творчество. При това, независимо от факта, че всичко, което има отношение към литературната дейност на Рътланд, както показват запазените документални свидетелства, е обвито в тайнственост (а ръкописите - след като са преписвани - са унищожавани), намирането на написан от ръката на Рътланд вариант на песента от "Дванайсета нощ" е не просто извънредно важно свидетелство, но и рядък късмет. И, разбира се, важен литературен факт е адекватно прочетеният най-накрая сборник на Честър.

Иля Гилилов
Превел от руски Людмил Димитров