Те бяха хора на книгите и виното, на знанието и радостта. Те бяха хора на безгрижието и грижата за другите. Те не се плашеха от абсурда на съществуването и пълнеха със смисъл и надежда териториите, които обитаваха. Те бяха любители на далечните маршрути и във физическия, и в духовния свят. Те нямаше нужда да говорят за доброто или да се стремят към него, защото то предхождаше думите и стремежите им. Те гледаха на красотата като на обикновена проява на човечност. Те бяха ексцентрични традиционалисти. Те направиха от дните си произведение - класически дълбоко и сецесионно изискано. Те живееха в Бел епок и благодарение на тях тя не свършваше и в живота на околните. Те са

     Стефка и Владимир Тачеви