Необходимият 1%
- Защо подадохте оставка като директор на Центъра за музика и танц в Министерството на културата?
- Причината е само една: предстои идването на нов министър на културата и ако той е стойностен човек, би трябвало да е помислил за екипа, с който ще работи. Тук искам да уточня, че министърът на културата, заместник-министрите и главният съветник принадлежат към политическия кабинет на министерството. Директорите на центровете не са в политическия кабинет и нищо не ги задължава да си подадат оставките.
- Може ли да се очаква по този начин да постъпят и директорите на другите центрове?
- Това аз не зная. Но така се постъпва на Запад, нали натам сме се запътили. Назначен съм от госпожа Москова, работих шeст месеца на тази длъжност. Прецених, че новият министър може да дойде с нов екип, той трябва да бъде свободен да го сформира според своето виждане. И с моята оставка ще спестя своите и неговите неудобства по евентуалното ми освобождаване. Имам своето лоби в музикалните среди и смятам, че тъкмо заради това така е достойно да постъпя. Така че това е абсолютно лично мое решение.
- За тези няколко месеца какви бяха вашите приоритети?
- Приоритетите произтичат от установения правилник на НЦМТ, от факта, че Центърът е отделно юридическо лице от министерството, че е второстепенен разпоредител на парите и от обстоятелството, че в момента сме в процес на реформа. За мен задача номер едно бе да убедя кметовете на градовете да подпишат договори за смесено финансиране. Смесеното финансиране гарантира провеждането на реформата. Министерството на културата осигурява 70 процента, а общините - 30 от средствата за заплатите. Защо се налага подписването на тези договори? Защото фактически министерството няма отпуснати пари за дейност, а за да има изкуство, те са крайно необходими. Знайно е как се осъществява една оперна постановка, колко декори, колко костюми са необходими и т. н. Условията, които ни дават възможност за сключването на тези договори, съществуват в Закона за бюджета и в Закона за закрила и развитие на културата, т. е има дефинитивно определение, че общинските ръководства трябва да дават своя дял. Тези средства, които общините отделят за заплати, остават в министерството и се връщат по районите под формата на пари за дейност. За да се осъществи всичко това, се срещнах с всички кметове и заместник-кметове по културата и областни управители в четирите града с Оперно-филхармонични дружества - Бургас, Варна, Пловдив и Русе плюс Стара Загора, Видин, Шумен, Враца...
- Какъв резултат постигнахте?
- Доведох нещата до подписване на договори, започнаха вече да се превеждат парите. С изключение на Варна! Там от две години не са подписвали договор и не са привеждали пари. Ситуацията в различните райони е разнообразна: има общини, които не подписват и не дават пари, има общини, които подписват и не дават и такива, които не подписват, а дават. Ясно е, че самите общини са много затруднени, но във Варна изобщо не искат да признаят принципа на смесеното финансиране. Две години вече те не са привели пари за културните си институти.Ф - Какво се случва тогава?
- Когато една община не се издължи, министерството дава пари за заплати, само че не остават никакви средства за дейност. Естествено е в такъв случай крайният художествен продукт да бъде с ниско, неконкурентоспособно качество. Това е бедствено положение. Междувременно Центърът продължи да оказва и методическа помощ на нуждаещите се състави и да съдейства в отбелязването на значими годишнини, чествания, фестивали и т. н. Продължихме работата и по финансирането на проекти. През последната сесия, през април, проектите бяха 120, общата искана сума бе 600 000 лева, а имахме възможност да дадем 200 000. Това бяха възможностите на Центъра.
- Какво бихте пожелали на новото ръководство на министерството на културата?
- Пожелавам да успее да фиксира в републиканския бюджет 1 процент от брутния национален продукт за българската култура. Така правят всички държави, които уважават себе си. Автоматически това ще повиши нивото на средствата, които се вливат в културата. Единадесет години вече всички опити в това отношение бяха безрезултатни. Дано усилията на новите ръководители се увенчаят с успех. Мисля, че трябва да се намери български държавник, който да съумее да защити българската култура пред международните финансови институции, за които се казва, че не дават съгласие да бъде отделен този един процент. Ето малка част от аргументите в полза на тази защита: от 50-60 години насам българските певци и инструменталисти печелят големи престижни награди по международните фестивали. Плеяда български музиканти имат водещи функции в най-престижните музикални институти: концертмайсторът на Кралската опера Ковънт Гардън е българин, на Концертгебау - също, на Метрополитън опера - българка. Редица световни оперни театри не вдигат завесите си без участието на български певци. Всичко това озадачава, а и, позволявам си да мисля, предизвиква раздразнение в някои среди навън и има умисъл да се ограничи просперитетът ни, да се пренебрегнат ценностите ни... Защото нашите деца представят не само себе си, но и предимствата на нашите училища, на педагозите си, на цели школи. Тези предимства се виждат с просто око. Затова, мечтая си, бъдещите ни държавници да имат необходимото самочувствие и да съумеят да защитят националните ни ценности и да докажат необходимостта да бъде подкрепяна българската култура като част от световната.
Пожелавам също така на новия министър на културата да съумее да насочи високите компетенции на съществуващите в момента административни правни и финансови отдели в министерството към една нова динамика и към реална полезност за културното съсловие. Това са отдели в министерството, в контакта с които съм изпитвал сериозни
Разбира се, че чуждестранните наблюдатели, като гледат как да си приберат обратно милиардите, които им дължим, ще си задават въпроси. Като например защо в други страни има три опери и три-четири симфонични оркестъра, без да дължат никому пари, а същевременно малка България има девет опери и десет симфонични оркестъра, дали са необходими, дали са пълни със съдържание, дали имат ниво.

- Какъв е вашият отговор?
- Е, разбира се, при тази мизерия, в която живеем, крайният резултат пада. Но дори и при тези условия, състави като Софийската опера, Софийската филхармония и някои от добрите извънстолични състави непрекъснато са в чужбина и техните турнета са успешни.Ф - А количеството?Ф - Аз съм привърженик на идеята на Димо Димов, че трябва да има една държавна опера и филхармония в Южна България и тя да бъде в Пловдив, една - в Северна България, съответно в Русе и една във Варна или Бургас - там следваше да се прецени къде би бил по-голям ефектът, особено като се има предвид необходимостта да се обвърже културната дейност с туризма. Разбира се, тези формации трабва да "покриват" съответните райони. Всички останали градове, които искат да имат свой оперен театър, биха могли да се поддържат с общински средства. Тогава "баницата" няма да се дели на толкова много и малки парченца - за всекиго да има и за никого достатъчно. Единствената пречка това виждане да се осъществи бе острата реакция от страна на музикантството. И това е разбираемо, защото всяко такова начинание е свързано с редица социално-битови неудобства.
- Как са настроени местните власти към смесеното финансиране?
- Някои от тях са наясно, че тази форма не я откриваме ние. На Запад, където търсим еталони, тя съществува отдавна. Нещо повече, съществувала е и у нас. Неотдавна Павел Герджиков извади на бял свят документ за създаването на Варненската опера през 1947 година, когато България в никакъв случай не е била по-добре материално. Тогава определени проценти дава общината, други - съответното министерство, трета част от парите идват от спомоществователи. Значи смесената форма у нас доказано е съществувала още поне отпреди 54 години като част от практиката на останалия културен свят. Често посочваме за пример Германия, където има музикални и танцови състави, които са на издръжка на общините. Може би и ние ще успеем да поддържаме такива формации, когато излезе закон, който да разреши на общините да събират данъци, без да ги внасят в републиканския бюджет. Затова добре би било, ако новото ръководство на министерството схване реформата, която е започнала, не като неуспяло начинание, а тъкмо като процес, нека то провери документацията, която оставяме, отчете предимствата и кои от недостатъците трябва да бъдат преодолени.
- Какво се случва в момента в Оперно-филхармоничните дружества.
- Създаването им, както знаете, срещна съпротива. Някои хора си бяха изработили съсловни удобства и създаването на ОФД наруши уюта им. Някои схванаха реформата като двойно натоварване. Но се оказа, че при едно добро планиране, това не се случва. Очакваше се, че и много музиканти ще останат на улицата, но и това не се случи. Същевременно на някои места самите директори на ОФД оказаха съпротива. И тогава естествено е да се зададе въпросът защо все пак те са приели да са директори на ОФД. Конфликът произлиза от схващането, че симфоничният оркестър е на много по-високо ниво и сливането му с оперния би понижило качеството. Но достатъчно са примерите за обратното. При задграничните оперни турнета никой от симфоничните оркестри не отказва да свири в "кошарата". Същевременно това предизвиква възражение, когато си пред родната публика. Във всеки случай всичко изхожда от личните интереси и когато малка група хора се съюзят да ги защитават, това не може да бъде схващано като недостатък на самата реформа. Бих казал, че тя по идея е добра, но не беше разбрана.
- Какво все пак успя да извърши тази реформа?
- Тази реформа, която тече в момента, при всичките си недостатъци успя да направи следното: тя не остави нито един човек на улицата. И то при действащите всяка година повсеместни съкращения. Какъв е принципът? Външните наблюдатели на икономическото ни развитие с право задаваха въпрос защо в един град Х има 85-90 души филхармоничен оркестър и 60 души - оперен, след като още преди шейсетина години в Германия, да речем, в много от градовете е имало един оркестров състав от 100 души, който обслужва и оперния, и филхармоничния репертоар. По време на реформата общо около 15 процента са съкращенията у нас. При това положение, естествено, големият симфоничен оркестър би се превърнал в оркестър тип "симфониета". Но когато той се обедини с оперния оркестър - стават 150 души, което е причината по-лесно да се понесат тези съкращения. При това приоритетно се освобождават музикантите, които се пенсионират, т.е. тези, на които и без това предстои да освободят заеманите от тях места. За да не остават млади и зрели музиканти, "посечени" на улицата. Така че, каквото и да се говори против тази реформа, тя поне в социално отношение свърши огромна работа. Реформата даде възможност и за гъвкавост на формациите - оркестрови и хорови и позволи техният състав да се съобразява с репертоарните планове.
Мечтая законът за закрила и развитие на културата, който бе много необходим, но който в никакъв случай не е съвършен - той е по-скоро една рамка - да се попълни с редица липсващи елементи. Например, докато бях директор на НЦМТ, получих десетки писма, които визираха един и същи казус. Случаят е следният: един пианист, да речем, изнася 20 концерта тази година- със симфонични оркестри и рецитали. Когато той отиде да си плаща данъка, неговият труд не се признава за труд, положен в изкуството, не се признават 50 процента отстъпка, както това се прави, когато се създава произведение на изкуството. А му предлагат 30 на 100 отстъпка, защото данъчните власти тълкуват неговите репетиции, разучавания на партитури и изсвирването им пред публика като вид услуга, наравно с бръснаро-фризьорската, да кажем. Т. е. според тях изпълнението на Бетховенов концерт от цигулар със софийската филхармония е занятие и дейност в сферата на услугите. Така сме изправени пред парадоксалната ситуация: закон съществува, но когато се даде свободата той да бъде тълкуван от данъчните власти, той се оказва в ущърб на човека на изкуството.

- Какво предлагате?
- Законът за закрила и развитие на културата засега е само една рамка. Той трябва да бъде усъвършенстван и допълнен, съобразявайки се с конкретнните казуси. Една от задачите на новото министерство е този закон да бъде подобрен и внесен в Министерския съвет.
- Вие защо не успяхте да го направите?
- Това е работа на министъра и аз съм убеден, че госпожа Москова многократно го е правила. Но от многото икономически проблеми, които непрекъснато чукат на вратата, все не идва ред да бъде обърнато внимание и на този. Затова се иска една силна личност, която да защитава и да отстоява правото на българската култура да диша по-свободно. Задачите, които предишното правителство си постави, бяха така подредени по приоритети, че за културата остана малко време. В момента се получава така, че тук се създават много добри кадри, в които са инвестирани средства, а ги ползват в други страни, откъдето пък ни наблюдават да си плащаме дълговете. Така се получава един порочен кръг, от който е трудно да се измъкнеш...
- Как си представяте новия министър на културата?
- Като личност, обичаща културата и способен да я защитава и опазва.

Разговора води Елена Драгостинова



Разговор с
Михаил Ангелов



Михаил Ангелов (1932 г.) заемаше длъжността директор на Националния център за музика и танц от началото на тази година. Той бе избран след конкурс в конкуренция с още четирима участници. От 1 юли т.г., след като подаде оставка, той освободи този пост. Биографията му като диригент и вокален педагог е свързана с оперните театри и филхармониите в Русе и Бургас, със Софийската опера, където той е бил главен диригент, главен художествен ръководител и директор, с престижни международни изяви на редица хорови колективи. Заставал е на диригентския пулт в Болшой театър, Театро Сан Карло - Неапол, Берлинската държавна опера, Ленинградската и Московската филхармонии. Дирижирал е повече от 2000 оперни представления и 500 концерта, на които са прозвучали десетки премиерни за България творби.