Думите и сцената

Не бих се занимавала с предпремиерното представление на Елена Панайотова "Флобер" от Елин Рахнев, още повече, че то се състоя доста отдавна. Освен това текстът, кандидатстващ отново за славата - нова българска драматургическа, - с нищо не се различава от предишната "Есен", а тялото "Флобер"-ово не е по-високо от т.нар. "Висока есен". Само дето там "устните са като многоточие", а тук "коляното е вкусно като ябълка" и доста безвкусно и безжизнено се носят кораби и мигли от онази поезия, която помня от списание "Родна реч" в гимназиалните си години. Но не за поетичността на думите в Рахневия "Флобер" ми е думата. Това, заради което се връщам към това представление и неговите "думи", е проблемът, който то отново поставя, а той, струва ми се, е важен. Да го формулираме чрез въпрос:
Дали е възможно от нечии думи, неорганизирани, недисциплинирани естетически в театрален текст (нека не го наричаме непременно "пиеса") да се роди добро театрално представление, добра актьорска роля?
Както се вижда, самият въпрос е стар, поне колкото ХХ век, и е достоен за по-голямо теоретично изследване, а не за кратка "реплика" като тази. Затова тук ще кажа само, че театър, спектакъл, може да възникне само от живи думи. Както казва Кралицата в "Хамлет": "щом словата са от дъх, а дъхът е от живот", живите хора на сцената се нуждаят от думи-дъх и живот, инак само телата на актьорите ни напомнят, че са живи и живите спомени за големите им роли.
Докато гледах Мария Каварджикова, например, във "Флобер", ме спасяваше не само съзерцанието на красивите й движения, но и още живия спомен за роли като Маркиза Чибо в "Лоренцачо", като Васа Железнова в едноименната пиеса на Горки, като Василиса в "На дъното" и пр., и пр., и припомнянето на старото като театъра правило, че големият актьор все пак има нужда от добър театрален текст, за да създаде голяма роля. Може и да има нещо тъжно във факта, че редицата от театрални авангардисти на ХХ век в опитите да отменят това правило, сякаш повече са го потвърждавали. Талантливият професионалист-режисьор и актьор могат да създат от скромна пиеса добър спектакъл. Примери, особено в недалечното минало, много. (Няма да посочваме неизброимите случаи, илюстриращи обратното - какво се случва, когато при непрофесионалист попадне добра пиеса.)
И от иззети от нехудожествената действителност сюжетни сегменти също може да се роди добър спектакъл. Примери, особено от опита на театралните антрополози, също много. Но от навързани думи в семпла и претенциозна организация едва ли е възможно да се роди живо представление.
Някои млади режисьори, обаче, имат намерение да опровергаят подобно твърдение. В намерението няма, разбира се, нищо лошо. Ако не броим резултата. А той е производство за медиите на "драматурзи" и представления, които се забравят в мига, в който човек напусне залата.
Нямам предвид текстовете, например, на Камен Донев, първо, защото той няма претенцията, че пише "важни пиеси" и е "драматург", второ, защото независимо че нарекох неговите опити "every day лаф-драма", те са поне намерение да организира "езикови" типове от ежедневието, да ги конструира от "улични лафове" и в този смисъл, това са все пак "живи думи", те са "издишани" от уличния живот. За добрия актьор не е проблем да построи от тях типаж, образ от улицата, и да му очертае "характер" (както Мария Статулова в "Самолетът-беглец"). В спектаклите по негови текстове има някакъв живот - в тези на Елин Рахнев не съм забелязала друго, освен претенция за такъв. (До сега. Ако на премиерата се изиграе нов текст и той ме опровергае, считайте "репликата" за невалидна.)
Изобщо, казано накъсо, посоченият тук проблем проявява нуждата на режисьорите и актьорите от добра българска драматургия.
Известно е Вазовото възклицание: "Ний имахме нужда от някой Шекспир. Господ ни даде Тодора Хаджистанчова." Ний нужда чак от някой Шекспир, може би, нямаме, но със сигурност имаме нужда от добра драматургия, от живи театрални текстове. И колкото и да не са ми симпатични политическите аналогии с театъра, бих добавила, че не само театралната ни сцена се нуждае от добри драматурзи, но и политическата. А режисьори и особено актьори все още, безспорно, имаме.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата