Новини без новини

"Новините са скелетът на една телевизионна програма". Каза го в предаването "Ексклузивно" на "Евроком България" доскорошната журналистка и телевизионна говорителка и настояща прессекретарка на царското движение Цветелина Узунова. Думите й бяха по повод неумението на кабелните телевизии да формират качествена програма, подчинена в началото на тяхното съществуване не на информацията и публицистиката, а на развлечението и сериалите. Новините, ще рече, трябва да са заковани във времето и да са такива, че наистина да информират, не само да отбиват номера. Аксиома обаче, която продължава да бъде пренебрегвана, и то така фрапантно, че човек дори се учудва това следствие от професионално безсилие ли е, или пък е просто начин да се направиш на по-интересен и оригинален.
Денят е неделя, 22 юли. Журналистическото войнство тръпне в очакване на имената на министрите от новото правителство начело със Симеон Сакскобургготски. Всички емисии започват с това, зрителят е обсипан с портрети, професионални биографии, коментари и какви ли още не подробности. Еднообразие, което чак навява скука със своята предизвестеност, но само докато не попаднем на "новините" на обявилата се за национална бургаска телевизия "СКАТ". И - о, чудо! - новото правителство в тях не присъства по никой начин, за него "ни дума, ни вопъл, ни стон". Водещата вест е, че съдът се е произнесъл в полза на община Варна за премахване на бариерите и платения вход в курорта "Златни пясъци". Следва репортаж как просяците по софийските улици вече не се задоволяват със стотинките, дарявани им от минувачите, дори ги замеряли с тях, а настояват най-малко за левче. След него ставаме съпричастни с административните приключения на някакъв варненец, живял доскоро в Девня, чиято жилищна площ не била включена в кадастралния план на града, поради което той в момента няма как да удовлетвори мерака си за строеж на къща. Накрая откриваме със Сливенския владика Йоаникий православен храм в някакво бургаско село на името на "Свети пророк Илия". Всичко това е гарнирано изцяло по правилата на жанра - с интервюта, изказвания, репортажност, с претенция за разследваща журналистика, но! - без никаква връзка с наистина важното, случило се през съответния ден. Новини всъщност без новини, само дето името им такова.
Проблемът на тази абсолютно неинформационна "новинарска" емисия най-вероятно е финансов. "СКАТ" изглежда няма достатъчно паричен ресурс нито да си позволи разходи по репортер в столицата, нито да плаща на БТА или друга информационна агенция ("Балкан" например). Трудност, със сигурност непреодолима не само за нея, но и за доста други кабеларки. Но те решават проблема по съвсем допустим начин: съсредоточават се в местните вести, не по-малко важни за техните зрители. Претенцията обаче задължава: "СКАТ" се е самообявила за национална кабелна телевизия, следователно и новините й трябва да бъдат национални. И след като интензивно не могат да бъдат такива, все пак нека бъдат екстензивно: те са от различни региони, от различни български местенца, което задава илюзия за покриване на цялата територия. С други думи, ако качеството куца (меко казано, защото, погледнато реално, то си е направо един "жив труп"), нека поне пространството е налице: новините са определени от повърхността, повърхностни са, но за сметка на това повърхностността е широко разгърната, териториално е защитена. Информационността е предопределена не от значимостта и свежестта на събитието, а от неговата пространствена разположеност: колкото повече фиксирани места, толкова по-национална телевизия. Едно разбиране за медиата най-вече като топосно разпръскване, не и като актуално отразяване. Националното единствено и само като площ, не и като събитийност.
Така всъщност "СКАТ" феодализира предпоставената глобалност на телевизията: тя се превръща в медиа на мястото, не в медиа на случването. Смисълът й да пренася събитийни образи се елиминира за сметка на пренасянето на териториални образи: принципът е не синхронията на актуалността, а синхронията на пространствеността. Предаваме новини от много български места и това само по себе си ги прави новини, а като се прибави и самият акт на предаване - те вече не могат да бъдат нищо по-малко от новини. По този начин бургаската кабеларка явява в най-чист вид претенцията на телевизията да бъде самодостатъчна, да е творецът и създателят на новините: нещо става новина по силата на своето излъчване, нищо друго не го превръща в новина. И - нека парадоксално засилим ситуацията - ако в неделя, 22 юли, нито една телевизия не бе излъчила репортаж за новото правителство, ние нямаше да имаме такова, щяхме още да си живеем със старото. Защото неотразено, то не би се случило. И мизата от левче за софийските просяци щеше да бъде много по-реална от факта, че номинираният за премиер Симеон Сакскобургготски върна успешно на президента Петър Стоянов мандата за съставяне на нов кабинет.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин