Политическо писане

"Три гвинеи" не е сред най-четените текстове на Улф, или по-точно е да се каже - той е по-слабо познат и затова по-малко цитиран от много популярната "Собствена стая", а и от някои от есетата на Улф. Затова още по-значима е появата му на български. Така малко след издаването на "Собствена стая", българският/та читател/ка вече разполага с двете най-представителни есеистични книги на Улф, заради които и до днес феминистките не могат да се разберат е или не е авторката им същинска феминистка, е или не е основоположничка на една или друга вълна в съвременните gender-търсения...

Хубаво е и друго. "Три гвинеи" отново е в превод на Иглика Василева, която с него, както и с превода на "Собствена стая" и "Към фара", успя да си извоюва името на българската преводачка на Улф. Не че и други не са посягали към текстовете на писателката, но Иглика Василева съумя да намери онзи български, който да бъде най-адекватен на сложната и капризна мисъл на англичанката.

Ще си позволя да кажа, че сравнена със "Собствена стая", "Три гвинеи" е по-мащабна и амбициозна в целите си книга. Тя не се интересува само от историята на пишещата жена, но се стреми да се пребори със стереотипите, предразсъдъците и несправедливостите, които съпътстват живота на жените по принцип. Старае се да бъде манифест на жените, който утвърждава правото им на образование, професия, свобода, глас... И докато "Собствена стая" дискутира пропастта, която дели реалното присъствие на жената автор, което в литературната история е сведено до няколко имена, от присъствието на жените в литературата, създавана от мъже, докато разказва историята за неродената сестра на Шекспир Джудит, не по-малко талантлива от своя брат, но лишена от възможността да се наслади на свободата в едно общество, което само употребява жените, "Три гвинеи" надскача литературата и радикализира обществената ситуация.

Връзката между двата текста е в сходния им лайтмотив. В обществото - убедена е Улф - на жената просто й е отнето правото да се наложи, отнета й е елементарната възможност да има същите социални, икономически и пр. условия, в които са поставени мъжете. В този смисъл "Три гвинеи" по-детайлно се съсредоточава върху този извод. Тук авторката е по-рязка, по-гневна, много по-пряма и директна. Дори бих казала, че е станала по-откровена, търси по-широка аудитория. Това обяснява отказа й от многото литературни примери и замяната им с примери от живота - с герои от вестниците, от историята, с факти. Биографии, случки, анализи на снимки, описания са базата данни, които Улф превръща в доказателствен материал на тезите си. С което не искам да кажа, че "Три гвинеи" не издава литературните пристрастия на авторката, че самата тя не е литература. Но искам да подчертая по-публицистичния характер на есето и по-голямата му ангажираност. Накратко, "Три гвинеи" е пример за политическо писане, което държи сметка за културния, социален, икономически и пр. контекст и което мотивирано защитава конкретни тези, има съзнание за наличната преса и ролята й в насърчаването на интелектуалната робия, за популизма и тънката граница, която културата минава, когато се отдаде на проституиране и се подчини на чуждата воля и чуждите поръчки... А основният акцент си остава образованието (между другото днес в България има на какво да се поучим от ясните образователни идеи, които Улф налага), ролята му за култивирането на обществото, ролята му при решаването на жизненоважни въпроси (такъв е ключовият въпрос, който се дебатира в текста - въпросът за предотвратяването на войната и питането могат ли жените да използват влиянието си и да работят за това), но и вините и провалите му. И най-сетне, "Три гвинеи" е текст, който ни казва, че различието винаги трябва да бъде отстоявано. Защото - убедена е Улф - мъжете и жените гледат света през различни очи, но само при тези осъзнати различия си струват усилията за общност, струва си волята да се живее и работи заедно за споделима кауза.

Амелия Личева



Думи
с/у думи


Вирджиния Улф.
Три гвинеи.
Превод от английски Иглика Василева.
Издателство Златорогъ.
София. 2001.