Да се смеем или да плачем?

В брой 27 от 13 юли на вестник "Култура" е публикуван текст, който със сигурност би бил смешен, ако не беше (и) тъжен като симптоматика на един социален факт. Имам предвид пространните разсъждения на Невена Стефанова "Ами децата..." върху очевидно непознатите й като дискурсивна и епистемологична практика явления на феминизма и гей-културата. Не е за чудене, че има хора, които обичат да бъбрят върху това, което не им е ясно; бъбренето е техният начин на усвояване. Не е толкова чудно, че вестник "Култура" понякога си играе на демокрация в полза на един възможен скандал. Тъжното е, че всичко това се случва (пак) с нас, че в началото на XXI век нищо старо не е забравено, че някой в българската интелигенция продължава да се харесва в позата на жерав с глава, забита в пясъка на идеологическата обремененост. Барт беше казал чудесно, че бедата на критиката не е в това да бъде идеологическа, а в това, че се старае да скрие своя идеологически ангажимент. Отвъд сантименталната привидност на една стратегия в стил "Деца, боя се зарад вас", "Ами децата..." е силно идеологически текст. Неговата идеология е идеологията на "здравия разум", която обслужва универсалистки-есенциалистките норми на модерната (след Просвещението) западна патриархалност. Зад наивистичния начин на изразяване и мислене "бележникът" на Невена Стефанова отстоява правото на властта да знаеш и назоваваш нормата, да бъдеш приемник на "истинското", страж на "естественото" в човешките отношения. Всичко това е толкова банално, толкова изтъркано като нравствено поведение и духовна позиция, че ми се струва да препрочитам вехто томче с партийни речи от 30-те години. Все пак нищо по-добре от тоталитарните идеологии не успя да впрегне политиката на "здравия разум", на "нормалното" и "естественото" в полза на практически цели. Правя това драстично сравнение, защото се опитвам да изведа докрай прикритите опасности на "здравия разум". Те винаги започват със сантимента, с грижата за децата и младите поколения, с охраната на "реда" и "нормата", с легитимиране на "добрата традиция"... Феминизмът и гей-културата в нашия случай са се оказали в ролята на зоологически експонати, които някаква абсолютна Нормалност наблюдава с потискано отвращение от привилегированата позиция на своя дълъг живот. Нравствената гнусливост очевидно се бори да замени потисканата идея за нуждата от "законна" и "съобразна" репресия. Съветът към всички "гейове и лесбийки" (тук сигурно влизат и феминистките) да "си обменят своята култура за себе си" прилича на препоръка към всички екзотични животни в парка да си стоят в уюта на своите заключени клетки. Нали разбирате какво ще се случи, когато отправим този съвет към маргиналните и/или потискани общности по целия свят? Нещо подобно на препоръките за търпение, които Западът така грижливо отправя към Македония.

Освен абсурдността на политическото внушение, публикацията на Невена Стефанова е почти невъзможна със своята степен на информираност в полето на съвременната хуманитарна култура: философия и литературознание, психоанализа, социология, антропология... Как бих могла да изразя удивлението на всеки средно културен човек пред твърдение като това, че "цялата създадена духовна култура" се дължи на "естествената мъжка любов към жените и естествената женска любов към мъжете"? В този контекст ще изглежда смешно да припомням имена, дисциплини, школи и текстове... Разбира се, не това е най-важното в този случай. Никой не е длъжен да бъде начетен, та дори и културен човек. Но всеки е длъжен да носи в себе си граници на усещането за това, което не му достига, и да не ги проектира в публичното пространство във вид на "естествено" знание - особено по страниците на вестник "Култура".

Милена Кирова


P.S. Две седмици по-късно чета отговора на Невена Стефанова към Красимира Даскалова в брой 29. Предлагам на авторката да се замисли върху това, което чете в дневниците на своята "майчица", защото тя изглежда доста умна жена. Искам да я уверя, че днес вече феминистките си бръснат мустаците, "гейовете" не ходят облечени в женски дрехи, а миш-машът от популярни книги в областта на парафеминисткото четиво не е доказателство за някакво "естествено" знание.

Бел. ред. Текстът на Милена Кирова постъпи в редакцията на 23 юли, но по технически причини отпадна от миналия брой. Във връзка с него бихме искали да напомним на нашите читатели, че статутът на наблюдателя във в. "Култура" е неприкосновен и текстовете му не подлежат на редакционна намеса.






Думи
с/у думи