Странно начало
С трогателния жест на съпружеско доверие новият министър на културата проф. Божидар Абрашев още от първия си работен ден постави на изпитание толерантността ни към дейността на министерството поне през първите му 100 дни. Най-зрелият (поне по възраст) член на правителството допусна още в самото начало на работата си гаф. Гафът си е гаф, както и да го погледнем, и човек не знае да се смее ли на простодушието на министъра, или да изпита основателен срам от неговата безпомощност. Но истинската беда започна, когато министър Абрашев се опита да обясни кое как. И с всяка негова дума ставаше все по-жалко и смешно. Не можел да се справи сам, нямал братя и сестри, затова ползвал услугите на жена си, още повече, че тя знаела много от нещата, които се разисквали в НДСВ. Щял да прави банка към министерството, щял да даде шанс на всички изкуства и същевременно бил за централизъм в управлението, още не бил определил отношението си към центровете по изкуства и "ако се запазят, ще бъдат към министерството". И т. н. От така споделените намерения единствено постигането на 1% от бюджета за Министерството на културата ще е нещо, в което ако успее, ще е добре.

За цели четири години бившата министърка Емма Москова не направи почти нищо. Но - трябва да й се признае - не използва поста си за лични цели. Дори не се чу да е толерирала свои роднини, безпричинно да е пътувала в чужбина и т. н. В екипа й имаше и компетентни хора. Не е много, но за нашите условия може би не е малко.

А министър Абрашев започна с изявления, които, ако не са плод на жегите, са направо притеснителни. Всяко министерство ли ще прави банка и с какви пари, след като на министерството се превеждат кажи речи само парите за заплатите на служителите в сферата на културата? И той ли като проф. Елка Константинова, вместо да увеличи самостоятелността на центровете, първо ще ги закрие, след това ще ги открие и т. н.? Отново ли ще минат години, докато и новият човек разбере, че централизмът в културата е нещо, което ежечасно и ежеминутно (помните ли този израз?) реанимира старото мислене в културното администриране. Колкото повече права и задължения делегира другиму, колкото повече разшири правата и задълженията на центровете и на различни умно и компетентно съставени комисии, колкото по-прецизно формулира принципите, критериите и механизмите за разпределение на средствата, колкото повече децентрализира администрирането на културата - толкова по-успешно ще е неговото министерстване.

Шансът на министър Абрашев е да убеди колегите си от Министерския съвет и депутатите в Народното събрание, че отделянето на 1% от бюджета за култура не е разкош, а добре планирана инвестиция. Ако това постигне - всички ще забравят случката с г-жа министершата. А дотогава - все пак успех!

К