Едно извинение към Понеделник 8 1/2
Като автор на скромен текст за един от любимите ми филми "Любовното лято на един льохман", публикуван в сп. "Киноизкуство", бр.6 от 1990 г., а по-късно и в книгата ми "Движещи се сенки", искам да се извиня на любимото ми предаване "Понеделник 8 1/2", и то в труден за него момент, че неволно съм ги подвел. Подвел съм ги, защото без да искам в предаването на 9 юли за същия филм съм вложил мои изречения в устата на Параскева Джукелова, а по-първо навярно в главата на сценариста Тодор Мацанов.

Мислите са от въпросната статия и не блестят с особена оригиналност. Например там аз съм написал, че "момчетата живеят в един свят от дюни, море, слънце и въздух". И още "героите са между сушата и морето, на брега една митологична зона за много филми по света". Или пък относно героя Лъчо "Защото Лъчо не просто гледа, той вижда живота и неговата красота... Когато не умеем да видим живота, той замира заедно с нас" (финал на предаването).

Извинявам се по простата причина, че не вярвам някой от сценаристите на "Понеделник 8 1/2" да ми се извини. А би трябвало. Не според закона за авторското право, а от колегиалност.

Цветан С. Тодоров