Случките на Кольо Карамфилов
Тринадесет творби изграждат новата изложба в галерия "Ирида". Авторът Кольо Карамфилов ги е назовал "Случки" или "Обикновени творби". Какво е обикновеното и какво се случва с тези картини?

В тях ще открием нашето колебание между "Тройката кебапчета и две черешки", скования от страх съвременен "Адам", несмеещ да хапне от ябълката на познанието, желанието за чиста платоническа любов, където флуидите текат от сърце към сърце без оглед на материалната обвивка - тялото (и все пак поглеждаме към неговите форми), "Сръбски сериал", към който надникваме случайно от скука и любопитство, "Личното поле" (паркета) затворено и стеснено между четири стени, разлятата чаша кафе, полученото или неизпратеното "Писмо", с което сме променили нашия или нечий чужд живот, защото не сме наясно какво е за нас любовта - живот или смърт...

Творби, създадени от бързия поглед, от мигновената реакция на твореца, чрез ясния рисунък, експресивната мазка, чистия тон и незавършеността на набързо направената скица. Незавършеността на живота, който продължава да тече, и в който продължават да се случват случки.

Обикновените наглед банални малки незначителни неща в платната на Кольо Карамфилов стават доминантни, увеличени до степен на знак.

Променил ли се е образът на художника и неговото мислене? На пръв поглед изглежда така, но всъщност това е промяната на обкръжението му, на видяното, на чутото, на усетеното. Едно изображение на ежедневието на нашия свят в много части с различно звучене, в различни тоналности. На това, което сме и не сме. На различните противоречиви външни и вътрешни мнения, мотиви и желания, чрез които формираме свои образи. Тази способност е дадена на всички, но твърде често не знаем точно какво искаме. Твърде често искаме едновременно много неща, а нерядко и всичко. За това и иронията, самоиронията, смехът, размисълът, различните препратки във времето идват, за да ни подсетят отново за "малките" важни неща, от които се състои животът, ако успеем и желаем да ги видим и почувстваме в тринадесетте "Случки" на Кольо Карамфилов.

Аделина Филева