И българи в полския котел
Пазарът на полския културен печат е доста внушителен. По данни от 1997 в 40 градове и градчета излизат около 168 заглавия, от които най-старото ("Przeglad Powszechny") дебютира през 1884, а най-младата, поне доскоро, рожба е излизащият от 1996 в Лодз обществено-културен месечник с хубавото заглавие "Tygiel Kultury". Мисля, че със заника на ръчните занаяти все по-малко се използват "тигли"-те, някога служили за топене и пържене на различни субстанции. Добре, че го има лодзкият "Tygiel", който дава своето пространство за горещи анализи на новите деления на стария континент, за европейската история и бъдеще, но и за материали, оглеждащи местния научен, културен и медиен живот... Списанието е структурирано блоково (поезия, проза, позиции, пластика, театър, есе), а най-важното му поле е разделът "Границите на Европа", което силно го оразличава от иначе пъстрата полската културна периодика. Тази концептуална редакционна линия позволи на полския читател да вникне в образа на Португалия, видяна именно като тигел (котел) на култури; да се запознае с "голямата литература на малкия народ" - чешката; да преосмисли хода на устойчиво противоречивите отношения между поляци и украинци; да огледа с носталгична почуда явленията в литовския културен пейзаж; да чуе интерпретации на политолози и културолози от бивша Югославия за "балканския влак на предопределението".

"Българийо, мое страдание" (Юлия Кръстева) е мотото на последния (4-6/2001) свитък на лодзкото списание. Неговото съдържание - организирано от известните наши полонисти/българисти доц. Калина Бахнева и д-р Георги Минчев в ползотворно и приятелско сътрудничество с полските българисти и преводачи Войчех Галонзка, Ханна Карпинска, Анджей Новосад и младите възпитаници на лоздзката славистика - е своеобразно завоевание в разширяването и премахването границите на европейската интелектуална мисъл, все още подчинени на делението център/провинция.

Убедена съм, че след като полският читател проникне в сложната субстанция на историческите, културологични и компаративистични текстове (с автори Мирослав Лешка, Богдан Богданов, Калин Янакиев), след като проследи трагичните и необикновени житейски и творчески меандри на полския българист Едвард Можейко ("Другият път" на Калина Бахнева) и открие сблъсъка на модерното и постмодерното с живота на затворените традиционни общности (в увлекателните размисли "За църквата и верните" на Георги Минчев), той ще затвърди осъзнатата си роля на съвременен европеец, който не бяга и не забравя миналото, а го трупа - за да не остане сам срещу всмукващия го "турбокапитализъм".

Есето на европейката Юлия Кръстева, добра позната на полските хуманитаристи поне от семиотичния й период, сега ще ги заведе в близките на полските писатели-емигранти страдания и наслади от изгубеното отечество и език. С удоволствие виждам селекционерския усет на Георги Минчев, който му е подсказал не само да се позове на проникновените дефиниции за традицията на своя приятел, ерудита Ангел Ангелов, а да включи и фрагменти от книгата му "Конкретни утопии. Проектите на Кристо". Извършеният избор потвърждава явното намерение да бъде представена, макар и фрагментарно, съвременната българска хуманитарна мисъл, която достойно и свободно се движи в контекста на европейското интелектуално пространство.

Българското медийно поле е огледано чрез примера на вестник "Култура" (представен стегнато от Марин Бодаков и доста наивно и повърхностно коментиран от Олга Гроновска), както и от "Краевековни пейзажи. Полски политически пейзаж", изданиe на Дружество "Гражданин", което младият (най-вероятно) анализатор Марцин Сромецки твърде несправедливо определя като неуспешен проект.

Аз пък искам да отправя една приятелска препоръка: А бе, Минчев, (тази лексика разрешават новите обноски в твоята родина), да беше пуснал и едно сравнително анализче между чалгата и полския й вариант "диско поло" - да си отдъхне клетият полския читател от високи наративи, да не се комплексира... А да види, че и тук има ниска, но все пак култура (както ни учеше нашият приятел Георг Краев).

Барбара Олшевска