За политическата употреба
на понятието театър


Твърде често в последните години се обясняваха процесите в политическото поле с театрални понятия. Кой не говори за "политическа сцена", за "театър", за "задкулисни игри", за "политически актьори", за предварително написан "сценарий", за "парламента като театър" и т.н., и т.н. Откъде тази привлекателност на театралната терминология?

Няма нищо ново в наблюдението, че съществува аналогия между театралното/драматургичното естетическо поле и извънхудожествената действителност - не само политическата. И тъкмо с изследването на приликите и разликите между театрално и ежедневно от години се занимава театралната антропология. В резултат на изследванията на социолози, културолози, антрополози, театрали и пр. се обяснява, че "заниманието" с театър е изначално присъщо на човешкото същество, а подобни изследвания захранват търсенията в театралното изкуство. Дали обаче и обратното е така плодотворно? Особено у нас? Едва ли. Защото прекомерната политическа употреба на театрална терминология и образност повече е симптоматична отново за изтриването на границите между политическо и естетическо. А както е известно от историята, това съвсем не е безопасно.

Да оставим приликите и се обърнем към разликите - съвсем накратко. Едно от възможните определения за театралния спектакъл е, че естетическата му реалност предлагафикционална алтернатива на собствения ни живот. Всеки път, отивайки на театър, ние искаме да бъдем въвлечени в подобна алтернатива, иска ни се да изживеем живот, който в ежедневието не бихме могли. И представлението е толкова по-добро, колкото по-различна естетическа алтернатива на живота ни предлага. Удоволствието от театъра,от добрия спектакъл идва винаги от преживяването на естетическия факт на този ръб - между знанието за живот в естетическото и наблюдението за протичането му в аморфното ежедневие. Театралният зрител безпогрешно различава кога тази граница е премината, казвайки например: "Това и аз мога да го изиграя", или "Това не е театър." И актьорът, и театралният зрител могат да кажат: "За два часа можем да започнем животаси отначало." Казано накъсо: театралният спектакъл създава естетическа алтернативана живота ни.

Политическият "спектакъл" (и то добрият) създава точно обратното - реална алтернатива на живота ни. И той е толкова по-добър, колкото по-реална е тази алтернатива, колкото по-възможно е нейното осъществяване в ежедневието. Ако театралният спектакъл ни изважда от ежедневието (дори когато "говори" за него), политическият винаги ни въвежда обратно в него. И ако политическият "спектакъл" предлага естетическа, а не реална алтернатива на живота ни, това вече е факт, който сигнализира, че границитемежду естетическо и политическо са заличени. Съвсем не е случайна натрапливата употреба на театрална терминология при обяснение на поведението на фигурите в политическото поле в последните години - "зрителят" безпогрешно усети, че му предлагат фикционална реалност, а не реална фикция (реален хоризонт). Вероятно затова отказа даживее в естетическата алтернатива, която му предлагаха познатите "актьори на политическата сцена", и инвестира в онези, които му предложиха хоризонт на по-добра реалност.

И колкото и да звучи странно, дали тази инвестиция е успешна, ще стане ясно и от това колко често се говори за политиката като театър.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата