Само(на)звания

Всяко чудо за три дни, отнетият лиценз на "Нова телевизия" - също. Само седмица след решението на Върховния апелативен съд журналистите загърбиха проблема, все едно не го е имало. В България изглежда събитията се сменят така стремглаво, че отразителите им сякаш нямат време да се задълбочават в по-сериозните причини и последствия от случването на едно или друго. Или, както отбеляза Александър Кьосев в предаването "Гласове", медиите виждат само бързото, бавното го пропускат. Тъкмо то обаче е главното и същественото, поне според мен.

Ясно е, отнетият лиценз налива вода в мелницата на продължаващия телевизионен монопол в българския електронен ефир. Защото наличието на само две национални телевизии не може да претендира, че е съкрушило монопола, още повече след като държавно-обществената БНТ има за разрешаване пред себе си съвсем други задачи, много по-различни от тези на телевизионния частник. Така засега bTV остана единственият крупен конкурент на Канал 1, което съответно я прави и един от най-големите ползватели на телевизионна реклама. За която май е и битката.

Това обаче е прозрачността в сюжета, интригата е другаде, а именно: в изключителната убеденост на оспорващия решението на ДКД Кеворк Кеворкян - не, не в своята правота - това е напълно естествено, а в самообявяването му едва ли не за корифей на правенето на телевизия в България, за едва ли не единствения и неповторим български тв журналист, когото никой и никога няма да може да достигне. В поведението му на снизхождащ медиен Господ, комуто трябва да сме благодарни, че ни е удостоил с височайшето си внимание, което нито сме заслужили, още по-малко сме достойни. Въпреки че, ако погледнем фактите, след "Всяка неделя" отпреди промяната Кеворкян не е извършил кажи-речи нищо запомнящо се в областта на журналистическото телевизионно творчество, освен, разбира се, жалкия опит да поднови легендарното предаване. Ала без особен успех. Но самомнението му тогава беше не по-малко огромно и точно то, без проява и на капчица срам, му позволи да употребява водещи-марионетки, раздвоени между неговите диктовки и собствените си импулси. За да се стигне до парадокса най-интересното от тогавашната "Всяка неделя" да бъдат футболните мачове от италианското първенство, докато всичко останало се случваше като жалък палиатив, съществуващ вероятно единствено за да потвърди отколешната максима, че всяко повторение се явява като фарс.

Впрочем, Кеворк Кеворкян не е самотен в тази своя стратегия на само-назоваващо-се-самозванство, името на използващите я за изграждане на авторитет и самочувствие в годините на прехода е легион. Ако понечим да отгърнем страниците на "Труд" например, само там ще срещнем поне двама-трима подобни "експлоататори", които натрупания си символен капитал преди 1989 г. материализират с лихва днес. Званието "писател", "художник", "артист" и въобще "творец", придобито във времето на развития социализъм, помогна на доста хора във времето на неразвития капитализъм да окупират медиите, да се произнасят по всякакви въпроси и да се занимават с всичко друго, но не и с писане на книги или с рисуване на картини. Кеворк Кеворкян е от същата кохорта, харчеща в настоящето натрупаното през мекия тоталитаризъм; но не за да се занимава с това, в което се самообявява за връх, а за да черпи съвсем други дивиденти, твърде различни от досегашното му амплоа. Сиреч да се представя за един, но да печели като друг. Печалба обаче, която би била нищожна и дори невъзможна без самопредставянето за "вся и все".

Възможността подобна "подменяща" стратегия да води до добри резултати е не, разбира се, вина на Кеворкян & Co, а на медийната ситуация в България. Последните просто умело я използват; а творящите я, от своя страна, заети с политически дела, се хващат за първите самопредложили се, само и само да са им известни поне малко от малко, без значение от кое време (Владимир Трендафилов е говорил за това). Така ставаме свидетели на смешния факт тук и сега Дончо Цончев да дава мнения за литература, Иван Яхнаджиев - за изобразително изкуство, а Стефан Цанев - за театър. И ако журналистите, занимаващи се с проблемите на културата, нямаха все пак малко свян, като нищо щяха да се обърнат към Жорж Ганчев, за да коментира проблемите на киното. В същото време творците, които нямат време за медийни изяви, защото животът е кратък, а идеите си не са реализирали докрай, остават незабелязани, за тях се споменава само по повод някой юбилей или празник. За сметка на това самозванци пълнят екрана и вестниците, самообявявайки се за най-компетентни и висши експерти (както, между другото, стори Кеворк Кеворкян в предаването на БНР "Неделя 150" с водещ Величко Конакчиев). Разбира се, без да защитават със съвременни постижения гръмовитото си самомнение, а единствено с минали дела и със сегашни думи. Които не са нищо повече от празни, кухи думи.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин