Световното кино - в един град
Всяка година в началото на юли красивият Карлови Вари се превръща в десетдневна столица на световното кино. Някогашният аристократичен средноевропейски Карлсбад, чиито минерални извори и чист планински въздух привличат величия от Петър I и Гьоте до Брамс и Чайковски, още през 1946 година прибавя към световната си слава, наред със стъклото, порцелана, бирата, ликьора "Бехеровка" и международния филмов фестивал.

Карлови Вари е един от най-старите кинофестивали, изпреварен само от Венеция и Кан. Тогава, веднага след войната, той е замислен като "социалистически отговор" - международен форум на киното, който заедно с Москва трябва да поддържа в ежегодно редуване "верния тон" в седмото изкуство. И така беше чак до падането на Стената.

От десетина години Карлови Вари, запазвайки уважение към миналото си, се амбицира да дръпне рязко нагоре действителното равнище на програмите си, да стане реална среща на световното арткино, да фокусира вниманието си към най-значими и перспективни факти и явления във филмовото пространство. И успява да го прави все по-добре, преодолявайки както естествените трудности по организирането на такова мащабно събитие (на първо място неговото финансиране), така и обективната конкуренция с другите големи фестивали в годишния календар на световното кино. Днес, вече без съмнение, Кан, Венеция, Берлин, Торонто и Карлови Вари са "петте фестивални кита" на седмото изкуство, които в много голяма степен определят обективните стойности на "планетата кино" и чертаят ориентирите за бъдещото развитие. 36-то издание на фестивала (5 - 14 юли 2001) потвърди тези констатации, прибавяйки нови аргументи към тях. Дори само статистиката на фестивалната равносметка респектира с количествени параметри, зад които са аргументите на обективните качествени оценки. За 10 дни в Карлови Вари са показани 264 филма буквално от целия свят, групирани в 17 фестивални програми с 504 прожекции в 13 кинозали пред повече от 100 хиляди зрители! Акредитираните участници на фестивала са над 700 кинематографисти и още толкова журналисти от печатни и електронни медии. Това са наистина респектиращи факти, които издават могъществото на Карлови Вари като фокус на реалния интерес. И има защо!

Официалната конкурсна програма за игрални филми предложи действително силна и много добра подборка. 17-те нови заглавия намериха баланс в тематично, жанрово-стилистично и като национално представителство. Световното кино в тази подборка доказва нормалното си развитие в началото на новото столетие, без някакви зашеметяващи открития, но със стабилно и зряло отразяване на същностните проблеми на човека днес. Въпрос на селекция, на фестивална конкуренция, дори на случайни фактори е присъствието на едно или друго заглавие в програмата, но общото професионално равнище, киномайсторство и комуникативност на филмите не са допуснали нито едно компромисно заглавие. А отделни произведения въодушевяват с умни послания и истинско артистично умение. Единодушните оценки в изкуството никога не са "задължителни" или необходими, но "Здравей, Терезка" на полския режисьор Роберт Глински успя да убеди всички (и хилядите зрители, и критиците, и журито) в своите много силни качества, защото намира художествен еквивалент на универсално четлив, важен и болезнен проблем - тийнейджърските лутания и препъвания за "място под слънцето" в едно социално трудно и емоционално небрежно общество, което препречва входа към живота с тежки препятствия. И само качествата на индивида плюс житейските случайности предопределят изхода от такава неотменима и винаги рискована ситуация. Филмът освен това респектира с много убедителна екранна достоверност като някакъв своеобразен полски "неореализъм", който вълнува истински и трогващо - забравено зрителско преживяване след толкова много киноконфекция. Специалната награда на журито, наградата на ФИПРЕССИ и изключително топлият отклик на пълната зала са само справедлива подробност, която заслужено оценява този много добър филм. Съвсем друг филм е "Амели от Монмартр" (Главната награда "Кристален глобус" плюс 20 хиляди щ.д.!) на французина Жан-Пиер Жьоне - с друг сюжет, друг персонаж, друго място и време, но със същия деликатен усет за самотата на душата при общуването. Филмът, благодарение и на актьорите Одри Тоту и Матийо Касовиц, разказва много леко и артистично, изобретателно и увлекателно, дори малко "по френски" повърхностно, житейската история на героинята, за да усетим отвъд видимия сюжет невидимата всекидневна истина за живота като рутинна, но и все пак любопитна авантюра. И защо не - толкова много "умни" и тромави филми са се опитвали да кажат същото, а Жан-Пиер Жьоне поне не се взима много на сериозно и вероятно поради това си гледа добросъвестно и талантливо режисьорската работа, но никога не посещава фестивали! Та поради това наградата му получи френският посланик и то навръх националния им празник - 14 юли! Добро случайно съвпадение, при това и наградата за най-добър пълнометражен документален филм отнесе пак французин - Ален Кавалие, за умния си и елегантен колаж от 4 новели под заглавие "Животи", които ненатрапчиво, но мъдро разсъждават за смисъла на личното житейско и професионално усилие като единствено оправдание за отредените ни дни.

От разнообразните игрални филми в конкурсната подборка си струва да се отбележат поне още два - не защото са тотални шедьоври или някаква бляскава изненада, а заради удоволствието от безспорното професионално умение в някои от елементите им. Добре познатият ни датчанин Биле Аугуст е направил типичен скандинавски филм "Песен за Мартин" (копродукция с Швеция) с дълбок и детайлно разработен психологизъм, за което най-голяма е заслугата на актьорската двойка Вивека Селдахи и Свен Волтер - съпрузи и в живота, и на екрана. Тяхното общуване през извивките на сюжета (напредващ Алцхаймер за главния герой - възрастен композитор) е действително илюстрация за майсторско актьорско превъплъщение, което журито справедливо отличи с наградите за женска и мъжка роля. А режисьорската работа на Иболия Фекете в "Чико" (четиристранна копродукция, в която водеща е Унгария) прави впечатление с ловкото организиране на иначе твърде разнорородния и неравен материал, зад който стои усложнената идея за личната свобода на индивида, разпъвана от политико-идеологическите трусове на световната революция (?!).

Сред тази игрална подборка нашият филм "Посетени от Господ" (реж. Петър Попзлатев) остана, уви, незабелязан от журито. Публиката, която в Карлови Вари винаги е многолюдна и отзивчива, посети масово трите прожекции, но филмът не успя да стане тема за коментари сред зрители и журналисти. Проблемното му ядро е за проумяването на една странна балканска етнонацинална ситуация, намираща се на ръба на абсурда, от чуждото (западноевропейско) културно съзнание. Тази тема сама по себе си е не само любопитна, но и потенциално продуктивна, заредена с големи възможности за смислено идейно-философско послание. И филмът навярно поради това е бил забелязан и съвсем основателно селекциониран в програмата, доколкото в Карлови Вари определено се очерта такъв тематичен кръг за срещата/сблъсъка/интеграцията на различните културни традиции в съвременния свят. Наред с филмовата подборка "На Изток от Запада", ФИПРЕССИ посвети на този кръг от въпроси нарочна двудневна конференция "Изтокът среща Запада". Съвсем нови или вече познати заглавия като "Последно убежище" (Великобритания, 2000, реж. Павел Павликовски), "Изгубени убийци" (Германия, 2000, реж. Дито Цинцадзе), "Рождественска мистерия", (Русия, 2000, реж. Андрей Кравчук), "Англия" (Германия, 2001, реж. Ахим фон Бориес), "Запад" (Италия, 2001, реж. Корсо Салани), "Семейна Коледа" (Норвегия, 2001, реж. Мона Хоел), "Американска рапсодия" (САЩ, 2001, реж. Ева Гардош) и някои други са все филми, усетили и опитали се да разискват една от водещите актуални теми днес - човека-мигрант като психологически маргинал и неговата трудна социална (не)адаптация в шемета на съвременния свят. Всеки от тях третира този болезнен проблем в различна посока и до определено ниво на задълбоченост, но обезателно постигайки активна комуникация с публиката и цялост на внушенията си. А тъкмо това се оказва непреодолян праг за "Посетени от Господ" и предизвиква усещане за недовършеност на идейно-художествената му конструкция. Като че ли абсурдният почерк на покойния сценарист Станислав Стратиев и неговото лично авторско откритие за "българския модел" на прехода е пренатоварен от съсценариста и режисьора Попзлатев с добавъчни амбиции, но от това е пострадала целостта на разказа. А иначе филмът можеше да ни включи в оформящата се твърде важна вълна за самоосъзнаването на източноевропееца при изкуствено забавената му интерграция с глобализиращия се свят, която не е нито еднозначна, нито безспорна като процес. Впрочем, подобна твърде важна проблематика разработва и световното документалното кино - достатъчно е да цитирам наградения в категорията "до 30 мин." виетнамско-британски филм "Супа с юфка" (реж. Юен Лу).

На този фестивален фон твърде интересно се очертава новото кино на домакините. Известно е, че чехите като всички източноевропейски кинематографии от бившия социалистически блок изживяха мъчителния процес на разпад, реформа и пренагласа във филмопроизводството си, те също бяха паднали "под санитарния минимум" на националното кино. Но от 3-4 години започнаха да преодоляват депресията, междувременно "Коля" на Ян Сверак спечели "Оскар", а в началото на тази година "Трябва да си помагаме" на Ян Хжебейк получи същата номинация. И ето, че вече наблюдаваме началото на подем. През 2000 година са произведени 17 филма, повечето от които с участието на нацоналната телевизия, а други с чуждестранни копродуценти. По-важни са, разбира се, не голите количествени факти, а качеството зад тях. Днес видимите успехи на чешкото кино се свързват с имената на 7-8 много талантливи млади режисьори, които реално пренасят традицията на великолепната "чешка нова вълна" от 60-те години. Сега Саша Гедеон ("Завръщането на идиота"), Петер Зеленка ("Копчета"), споменатите Ян Сверак ("Коля", "Тъмносин свят") и Ян Хжебейк ("Гнезденца", "Трябва да си помагаме"), Давид Ондрачек ("Самотници"), Владимир Михалек (касовият хит "Чакалът трябва да умре", а сега "Изход за ангели") дадоха основание да се заговори, че след поколението на Менцел, Пасер, Иреш, Хитилова сега се оформя "втора чешка вълна" и има кой да поеме щафетата от тях. Какво по-радостно, когато родното ти кино в условията на демократична свобода и реален филмов пазар изправя ръст, достига предишните успехи и уверено гледа напред към международния екран. От тези думи не бива да се гради представа за някаква безпроблемна елейна ситуация в чешкото кино днес. Но безспорно е, че то е живо, активно, намира важните си теми, предлага работещи идеи, установява пълноценен контакт със зрителите си и у дома, и по света. "Изход за ангели" на Михалек (официалното им участие в игралния конкурс) съвсем не е шедьовър, но остро и дори яростно захапва драмата на новото "изгубено поколение", което се мята в неуютния свят между самотата, дрогата, проституцията и смъртта. Наричат този филм "чешкия "Трейнспотинг" или "първият чешки Догма филм". Стилистичната близост е очевидна, филмът е сниман с дигитална видеокамера, която натрапчиво търси груба достоверност, екранната пластика действително има такова въздействие. И въпреки че това не е "моят филм", оценявам трезво авторската агресия и видимото, неистово желание на режисьора да разговаря пряко със зрителите си, ако трябва дори да ги шокира, но да ги спечели за себе си. И отново, както непрекъснато през последните 10 години, ме наляга тъгата от неизбежното съпоставяне с нашето измъчено кино, неговото фатално разминаване с публиката и безхаберната небрежност на режисьорите от същото това поколение към собствените им зрители. А световното кино върви напред, Карлови Вари '2001 е поредното доказателство за този процес и ново напомняне колко сериозно трябва да се замислим за нашето включване в него.

Божидар Манов


Доц. д-р Божидар Манов е преподавател по "Филмова критика" и "Теория на изображението" в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" и в НБУ. Автор на множество публикации в печатни издания и в електронните медии, както и на книгите "Теория на киноизображението" и "Дигитална аудиовизия". Председател на Сдружение "Критика" при СБФД.
Карлови Вари '2001


Наградите

Гран При - Кристален глобус: "Амели от Монмартр"; Франция, 2000, реж. Жан-Пиер Жьоне;
Специална награда: Здравей, Терезка; Полша, 2000, реж. Роберт Глински;
Награда за режисура:Иболия Фекете, "Чико"; Унгария, Германия, Хърватия, Чили, 2001;
За женска роля: Вивека Селдахи, "Песен за Мартин"; Дания, Швеция, 2001, реж. Биле Аугуст;
За мъжка роля: Свен Волтер, "Песен за Мартин";
За док. филм над 30 мин.: "Животи"; Франция, 2000, реж. Ален Кавалие;
За док. филм до 30 мин.: "Супа с юфка"; Виетнам, Великобритания, 2000, реж. Юен Лу;
Награда на ФИПРЕССИ: "Здравей, Терезка".