Август в изкуството
Второто издание на фестивала "Август в изкуството" е осъществено от миналогодишния кураторски екип Румен Серафимов, Димитър Трайчев и Дора Дончева, номиниран от Асоциацията на художествените музеи и галерии - Варна. В него по традиция участват държавни и частни галерии и музеи. Сред тях са Градската художествена галерия "Борис Георгиев", Археологическият музей, Музей "Георги Велчев", Центърът за съвременно изкуство и галериите Буларт, Артеа център, Навиларт, Ави, Дарзалас, Осем, 111, Тагея, Теди, Активарт, Витра, Юка, Зограф, Артин, Кавалет. Общо 19 галерии, 22 изложби и 90 художници! Следвайки пресния пример на Венецианското биенале, Варненският фестивал също се опитва да разшири границите си по посока на поезия, музика и театър. В неговите рамки са включени авторският проект на Явор Гърдев "Bastard", новият проект на група ОМ, джаз-проект "Август", Варненският бигбенд и др.

Мария Зафиркова, Първи стъпки

Пак по традиция един от най-силните акценти на фестивала са колективните изложби в Градската галерия. "Постгаражисти" е заглавието, зад което се представят варненски художници от поколението около 50-те, започнали кариерата си в неугледни ателиета тип гараж. С ирония към ситуацията се отнасят Мария Зафиркова и Димитър Трайчев. В "Първи стъпки" Мария Зафиркова сефтосва новата си шофьорска книжка, като "живописва" с гуми върху метри амбалажна хартия. Резултатът от тази емоционална акция на колела е показан в изложбената зала като припомняне на свежата лудост от периода преди "пост".
Но е и придружен от прилежна документация на процеса, което ни препраща към рационалността на днешния ден и осъзнатото чувство за историчност. На това чувство залага и Димитър Трайчев в работата си "Паркирането забранено". Огромната гаражна врата с обичайния за случая знак е изправена зад надпис "History", категорично заявявайки намерението на автора за движение напред. Серията на Никола Николов "Пикник в Рая" представя 4 огромни рисунки с неопределени фалически форми, които убедително представят съвременния образ на едно поколение, динамично развиващо се през годините.

Никола Николов, Пикник в рая

Тези трима автори с амбициозните си и специално направени за целта проекти изпълват пространството на изложбата. Работите на другите участници стоят случайно и само механично се вписват в идеята на изложбата.
Следващото по-младо поколение варненци е включено в изложбата "Хeдонисти на живописта". Това е изложба, която определено поднася приятна изненада на хората, които по-отдалеч следят локалните процеси. Условно изложбата започва с починалия през миналата година Володя Вълчев - художник на страстната, "плътска" живопис. Една от приятните изненади тук са работите на Иван Минчев, които макар да напомнят ранния Джаксън Полък, демонстрират освободено самочувствие, енергия и размах. В друг нюанс на скалата на трагичното - чувство, което като цяло владее изложбата - са платната на Васил Василев, едно име, което също трябва да бъде запомнено. Не бих пропуснала да отбележа и другите участващи автори: Боян Боев, Валери Чакалов, Жоро Йорданов, Веселин Начев, Петко Петков, всеки от които допринася за общото силно звучене на изложбата.
В сравнение с тези експозиции индивидуалните изложби в Градската галерия отстъпват не като качество, а като желание за показване на нещо ново. С такива се представят Вихрони Попнеделев и Греди Асса - интересни и любими автори, които обаче показват дежурни експозиции, далеч не отговарящи на духа и амбициите на фестивала. Същото може да се каже и за груповата изложба в Археологическия музей със задължаващото заглавие "Археологизъм и модерност". За разлика от миналата година, когато даденостите на музея и двора бяха използвани доста сполучливо, сега експозицията се е свила в рамките на една зала, а работите, разположени на двора, стоят случайно. Самите произведения жанрово се движат в рамките на живописта, скулптурата и обекта, а смислово - от имитацията на археология до философската й интерпретация. Темата е благодатна да "покрие" почти всичко. Тук са и "Тайниците" на Станислав Памукчиев (обекти, разположени в музейни витрини), и керамичните и живописни "Пластове" на Ванко Урумов, и живописта на Милко Божков, и дървените отломки в "Иконично" на Веско Велев. Независимо от наличието на отделни добри работи, като цяло изложба с подобно заглавие и в тази среда би могла да се разгърне много по-мащабно и в дълбочина. Голямо разочарование остава неизползваният вътрешен двор на музея - място с традиции и невероятни възможности. Помним, че едни от интересните работи миналата година бяха създадени именно за това място. Провокацията при него е свързана не само с конкретната среда, но и въобще с все по-налагащата се напоследък тенденция за излизане на изкуството извън затвореното галерийно пространство. Това е посока, в която за в бъдеще може да се помисли, тъй като и достатъчно много художници разработват подобни проекти.
Музей "Георги Велчев" е следващото място, чиито изложби по традиция се очакват с интерес. Основан от изкуствоведа Румен Серафимов, той се е превърнал в притегателен център чрез активната изложбена дейност, която развива. Румен Серафимов създаде пример за малка институция, посветена на живота и творчеството на един автор, която живее като динамична структура чрез постоянно организираните там изложби на съвременно изкуство. Сега той е нарекъл изложбата "Дух и материи" и е събрал автори, които извличат деликатни състояния от "тежки" материали. Васил Попов е представен със своите гипсови стели - отпечатъци от обработени плоскости, използвани за дърворезите му. Атанас Хранов и Пламен Михайлов залагат на фактурата на дървената основа за постигане на по-голяма изразителност. Фотографът Гаро Кешишян показва едни от най-интересните работи в изложбата в серията "Металика" - черно-бели снимки на корабни детайли. Близките планове и сценичното осветление превръщат конкретния предмет в странно създание, което въздейства с абстрактната си материалност. В подобна по-метафорична посока е и работата на Надежда Олег Ляхова "Sweet Dreams", в която прозрачността на материала и проникването на светлината през него всъщност създава илюзията за безкрайността на духа - обект на изложбата. "Единствената и основна градивна единица на материята" на Цветан Кръстев е продължение на неговата работа от преди много години, която още може да се види върху стената в двора на къща-музей "Георги Велчев". Върху същата стена той поставя няколко релефни композиции, в които безкрайно се повтаря модулът на стилизирано "всевиждащо око". В деня на откриването авторът провежда акция, по време на която раздава на присъстващите картонени очила с нарисувани върху тях очи, като така подменя идентичността. Цветан Кръстев е един от малкото варненски автори с последователни интереси към концептуалната страна на изкуството. Доказва го и работата, с която участва в изложбата на Пространство Вар/т/на в галерия Зограф. "Скрито сини вечнозелени растения в очакване на новия сезон" е чисто концептуална творба във вид на текст, посветена на петия сезон. Като цяло група Вар/т/на, която този път е поканила и художници-гости, остава вярна на пластическия минимализъм и чистия концептуализъм, с което изгражда и защитава свое пространство във варненската художествена сцена.
Частните галерии, участващи във фестивала "Август в изкуството", показват експозиции с доста високо художествено ниво, без обаче да поемат особени рискове. Една от най-атрактивните изложби е на галерия Витра, която вече две години работи само с двама автори: Юрий Василев и Николай Драчев. Майстори на стъклото и метала, те и този път подготвят специална експозиция за фестивала. Тази година колекцията се нарича "Време" - закачливи, чаровни и смешни часовници от цветно стъкло и метал, изненадващо забавни в разнообразните си форми и цветове. Галерия Витра е не само един от спонсорите на фестивала, но и всяка година връчва награда за принос в изкуството. Убедени, че в днешно време да се занимаваш с изкуство е нужно да си странна птица и малко ку-ку, галеристката и нейните автори връчват чудновати пластики във вид на пилета и гарги. Тази година наградата отиде при Румен Серафимов, който се пребори с хиляди трудности и с всеобщия нихилизъм и доведе поредното издание на фестивала "Август в изкуството" до успешен край.
Миналогодишният носител на наградата Димитър Трайчев е идеолог на изложбата в галерия Дарзалас, наречена "Колекционерски страсти" и разкриваща друга творческа лудост - събирането на предмети. В изложбата участват не само колекционери на картини, но и на старинни лампи, саби, сребърни съдове и дори вестници за изкуството от началото на века (оказва се, че тогава само във Варна е имало няколко ежедневника за изкуство!). Оригиналната идея на изложбата определено внася цвят във фестивала.
От самостоятелните изложби на първо място бих посочила тази на Магда Абазова в Артеа център. Уникална в способността си да изгражда стил от безстилието, като на шега и леко иронично боравейки с всички изми, художничката за пореден път доказва качествата си на един от най-интересните български живописци въобще. Нови посока в своята работа показва скулпторката Снежана Симеонова, представена от галерия Юка. Свикнали с нейните компактни стилизирани фигури, често съчетаващи камък и метал, сега сме донякъде изненадани от разчленените, отворени към пространството форми, разчитащи на движението на погледа и рисунката на линията.

                       Снежана Симеонова

В галерия Осем Емил Попов показва добре познатите ни наведени женски фигури и конници.
По-интересна е работата му, създадена специално за фестивала и изградена тук на място. Тя се намира в градинското пространство пред централния вход на Художествената галерия и разработва темата за мрежата, напълнена с парчета от камъни - посока, по която Емил Попов работи от няколко години.

Емил Попов

В галерия Ави Ванко Урумов и Росен Донев съпоставят своите виждания за морето, уловено чрез четката и боите или чрез фотографската камера. Пловдивчанинът Станимир Видев не е променил посоката на търсенията си, но живописта му е станала по-изчистена и артикулирана. Той е представен от галерия Теди. В Буларт Кольо Карамфилов показва своите нарочно небрежни живописи, чиято леснина на правене и съвкупност от разгадаеми и неразгадаеми образи и знаци само засилва чувството ни за тревожност и несигурност. С перфектно оформени графики в галерия Артин се представя Владимир Чукич от Кърджали. А Кавалет, която по традиция представя български автори, живеещи в чужбина, припомня на публиката творчеството на Емил Стойчев и представя графики на дъщеря му Евелина Стойчева. Частните галерии тази години показват изложби на високо професионално ниво. Разбира се, би ми се искало в рамките на фестивала те да поднасят по-предизвикателни и изненадващи изложби. Именно в неговите граници всякакви експерименти са оправдани и дори би трябвало да бъдат търсени, за да може фестивалната картина да се отличава по някакъв начин от обичайното състояние, в което галериите пребивават. Сега е моментът да се лансират нови имена или нови тенденции в изкуството. Самите художници също би трябвало да приемат фестивала "Август в изкуството" като предизвикателство, на което трябва да се реагира адекватно.
Последното откриване на изложба в рамките на фестивала бе тази на художниците, наречени "гръбнак" на варненското изкуство в Центъра за съвременно изкуство. Това са хората, родени предимно през 30-те, 40-те и 50-те години като Дария Василянска, Кина Петрова, Снежина Попгенчева, Емил Попгенчев, Альоша Кафеджийски, Венцислав Антонов, Мария Чакърова, Цветана Векова и др. Своеобразната почит от страна на организаторите към техните по-възрастни колеги се изразява в една стилна, добре подредена изложба, която представя авторите с една или две работи.
Фестивалът "Август в изкуството" залага на толерантността - между частни и държавни галерии, между "традиционалисти" и "авангардисти", между млади и стари. Характерът му вече е наложен и следователно трябва да се отстоява. Това, което прави впечатление тази година като цяло е, че отсъстват две генерации от най-младите художници - тези на 30- и 20-годишните (да, възрастовата граници върви все по-надолу). А именно това са хората, които, освободени от всякакви негативни натрупвания на миналото, създават различни, провокативни, любопитни работи и подсказват посоки, по които вероятно изкуството ще се развива за в бъдеще. Така че когато и темата на заключителната дискусия е обявена като "Художествената ситуация в началото на ХХI век" тези автори просто не могат да отсъстват от пейзажа на фестивала.
Смисълът на всеки фестивал е не само в празничността, но и в известната лудост, експеримент, новаторство. Точно това не достига тази година на "Август в изкуството". Разбира се, не подценявам "лудостта" на организаторите въобще да се захванат с подобно нещо. Смятам, че на фона на прокрадващата се напоследък всеобща апатия, създаването и поддържането на този фестивал заслужава бурни овации. Но когато отмине ентусиазмът по повод самия факт на неговото съществуване и дойде времето на сериозните анализи - фестивалът трябва да бъде готов да ги посрещне. Така че на него и на организаторите му тепърва предстоят разговори за по-нататъшната му съдба. Бих си позволила да дам някои предложения, защото имам самочувствието на голям фен на начинанието и не мога да бъда обвинена в черногледство по повод съществуването му. На първо място акцентите в програмата трябва да бъдат по-силно изразени. На второ, трябва да се включат и най-младите генерации художници, както и да не се пренебрегват съвременните изразни средства. На трето, фестивалът се нуждае от "излизане" извън стените на галериите и музеите, в градската среда. На четвърто, има нужда от съпътстващи програми под формата на видеопрожекции, лекции и дори уъркшопове. Организаторите на фестивала "Август в изкуството" не бива да се притесняват, че претенциите ни към него нарастват все повече и повече. Всъщност това е признание за добре свършената от тях работа и за положената сериозна основа за по-нататъшно развитие.

Мария Василева


Мария Василева - критик и куратор. Публикувала е книгите: "Димитър Буюклийски", "Менините на Пикасо", "Мария Столарова". Курирала е изложбите: "Ars ex Natio. Произведено в България" и "Версията на Ерато" (заедно с Яра Бубнова), "Обсебване", "Субекти и Сенки", "Shop-Art. Жени на пазара" и други. Член-основател на Институт за съвременно изкуство - София. Работи в Софийска градска художествена галерия.
Фестивал на визуалните изкуства,
Варна 2001