Честито!

Психология на дъжда или как три китари да звучат ту като цигулки, ту като непоносима глутница кучета, е първият "урок", който композиторът Бенедикт Молхов получава от Учителя си Боян Дановски. Събитието (репетициите на "Всяка есенна вечер" от Иван Пейчев в Толбухинския драматичен театър) се случва през 1967 година. Няколко години по-късно той вече е първият български театрален композитор на щат (към Пернишкия театър) и един от първите "брехтианци". Още няколко години подир това се появяват и мюзикълите му (12 на брой), страстно активните му увлечения - театрални, телевизионни и "късометражни", получава награди на няколко театрални прегледа, и пак пише - сякаш в облог с времето - над 300 песни за социален, интимно поетичен и площадно политически театър.
Разбира се, младите театрали днес едва ли знаят, че Бенедикт Молхов е автор на музиката към някои от най-интересните постановки на Моис Бениеш, Леон Даниел, Боян Дановски, Гриша Островски, Вили Цанков, Васил Луканов, Нейчо Попов, Сашо Стоянов, Филип Филипов и др. Че е работил в почти всички театри на България. Или че пиеси на Лорка, Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Маргарит Минков и Иван Радоев са се играли в духовната атмосфера на негови композиции. И историците на театъра може би не подозират, че театралният му живот е бил съпътстван от паралелни музикални пространства - 3 десетилетия солист на хор "София", на Военния ансамбъл, на хор "Кавал" и капелата, но и диригент на еврейския вокален ансамбъл "Агада" към РОЕ "Шалом", с което се занимава и в момента. Тези факти може би са излишни за просветените. Напомнени тъкмо сега, те имат по-друго значение. "Изкуство се прави от единомислещи и единоможещи. Първите се намират лесно, вторите се създават трудно...", казва Маестрото в навечерието на свое 60-годишен юбилей. И добавя, че талантът е само "интуиция в юзди".

Патриция Николова