Сръбски стенвестник
Само дванадесет милиона души имат щастието да живеят в Югославия. Останалите нямат това щастие, но имат всичко останало.

"Язък за боята!" е симпатична книжка, която публикува графити от Белград. През 1999 г. хартията на тамошното издателство "Невен" подслонява остроумните сентенции, афоризми и максими, след като "случайности" като климата, властта и европейските бомби методично са ги изличавали от градските стени. Съставител на сръбското издание е Небойша Богавац, а появата му у нас дължим на "Стигмати". ("Язък за боята!" нямаше да бъде само забавно четиво, ако съдържаше поясняващи контекста и подбора уводни думи.) Всъщност белградските графити са първостепенни действащи лица в зрелището на речта. Техните анонимни автори - постмодерни Лабрюеровци и Ларошфуковци - нахално фокусират вниманието на минувача върху света на съвместния живот и предимно секса. Твърде млади, предполагам, съчинителите цитират парчета от хаоса на разплетената социална тъкан в безпощадно смешни изречения. Белградските графити са дръзки, дори нагли, небрежно красиви и точни до неловкост.
Отвъд ефектните си лингвистични игри (изобретателно преведени от Жела Георгиева) графитите от сръбската столица се съпротивяват срещу фалша и окончателните значения, а сквернословният им хумор е парадоксално подплатен от интелигентски скрупули (или от несдържания морализъм на хора, отказващи да бъдат жертви). Книгата е много поучително четиво за всички, които искат да се разправят със сръбския характер. Дали белградските графити, в крайна сметка, не са двойствени стигмати върху опитното тяло на сръбската столица; рани, които хем кървят, хем се кискат?

Да сте прочели напоследък някоя хубава стена?

М.Б.