Плачем за едно и също

Боян Папазов гледа. А когато драматург-сценарист от неговия ранг гледа, режисьорът неизменно вижда вибриращата драма на личността отвъд булото на всекидневието. Като режисьор-документалист никога не са го интересували силните на деня, "активните и положителни герои", а маргиналните личности и общности и тяхното взаимодействие с околната среда. След свидетелството за бита на циганите от Столипиново ("Врабчетата на човешкия род"), сондажите в живота на трима български евреи ("Симон, Аврам и Йосиф") и молитвеното есе за духовната култура на изчезващите каракачани "Къде душите си почиват", сега той се взира в нерадостната съдба на българския турчин Исмаил Етемов, учител от Търново. Филмът се казва "Дядо Исмаил гледа" и безхитростно разказва какво е минало през главата и сърцето на един обикновен човек от края на ХХ век.
Документалните търсения на Боян Папазов винаги се отличават с особеното присъствие на автора - не просто като коментиращ, а като лично ангажиран участник, говорещ в първо лице. Визуалният стил е различен - от приказно-съзерцателен с възстановки до сурово-реалистичен, но общото е интимното, осъществено с деликатно проникване до сърцевината на личността, умението да се създаде добронамерен психоклимат, предразполагащ героите да се "разкажат" без задръжки. Забежките на Боян Папазов в документалното са нещо повече от оригинални находки, защото той търси знакови съдби, белязани от стъпките на времето и раните на големите исторически катаклизми. И още - споделянето пред камера на съкровени преживявания се превръща в художествено-катарзисен акт - както за хората пред камерата, така и за зрителите. Причината е в силното духовно излъчване на автора, умеещ да предизвика спонтанно съучастие и да насочва психологическите движения към същностни въпроси на битието.
И ето - като проследява скромното житие-битие на дядо Исмаил, неговата съпруга Лютвие, синовете им Юксел и Радослав, внучката Гюлчин, двама негови другари и един приятел на Юксел, пред очите ни възкръсват отминали дни на етническа толерантност, когато турци, българи и цигани са живели сговорно в Търново, почитали са едни-други сватбите и погребенията си, заедно се веселили по празници, обичали се и си помагали в немотията. За българските турци Исмаил и Лютвие е съвсем в реда на нещата да палят свещи за здраве в християнски манастир, а за сина им Юксел - да направи разкошен обков за иконата на Богородица, представила България на 50-годишнината от създаването на ООН. Съвсем естествена е дружбата на турчина Юксел и богослова-иконописец Димчо Димчовски. Дисхармонията и драмите са нещо изкуствено, грубо натрапено отвън. С такъв герой не може да бъде избягнат и въпросът за "възродителния процес". Той провокира сълзите на дядо Исмаил и камерата трябва да спре, защото мъката става нетърпима. Горкият човек никога няма да си обясни това светотатство на комунистическата власт - освен на живите, да посегне и на мъртвите - запрятат се да преименуват и покойните му баща и дядо... Така от Исмаил Али Етемов трябвало да стане Иван Алеков Етимов... Друг вълнуващ момент е разказът на дядо Исмаил как придошлата Янтра отнася къщата му. Боян Папазов си спомня, че и него някога го е споходило подобно нещастие: "Аз съм българин, той турчин, а плачем за едно и също. Затова правя този филм." Всъщност всички винаги плачем за едно и също - за погубената хармония, за липсата на любов. Затова е важно да видим този непретенциозен, но топъл и човешки портрет.

Боряна Матеева





Дядо Исмаил гледа, 2001, продуцент - БНТ, сценарист и режисьор - Боян Папазов, оператор - Иван Варимезов, музика - Божидар Петков.