Кашер
Срещата свършва и ни предлагат да задаваме въпроси. И тук настъпва една конфузия, защото никой не знае какво да пита чуждоземния гост. Един местен поет предлага (от куртоазия, както сам поясни) да си разменят класация за топ 5 американски поети. А после, разгневен от липсата на куртоазен отговор, на три пъти поиска нов превод на въпроса си. За да замажат положението, част от присъстващите питаха неща, които надали ги интересуват - като например в кои часове пише. И в заключение, нали е редно да похвали домакините, намира ли поезия в българската кухня - с идеята, че от кумова срама гостът все ще свие една балада за сърмичките. Той обаче не го направи.
Впрочем едно по-внимателно вслушване в поезията му би показало, че Марк Странд страни от модното поетизиране на кухнята, от жаргона, който приписва похватност на подправките и реторика на фламбето. Ако все пак се налага стиховете му да се превеждат на този език, по-скоро трябва да говорим за кашер - храна, приготвена с мисъл за отвъдното, което подслажда всеки залък със съзнанието за преходността на вкусващия. Макар да изглежда взряна в смъртта, тази поезия е внимателно вгледана в живота. И макар да звучи абстрактно, тя има един конкретен обект - живеещия човек. Защото когато срещата свърши, никой няма да пита "Има ли въпроси?"
...
На 5 септември т.г. в американския културен център поетът Марк Странд представи поемата си "Тъмно пристанище" в превод на Катя Митова, издание на общество "Алеко". Авторът е познат у нас с книгата си "Крачка преди мрака", излязла през 2000 г. Марк Странд е носител на наградата "Пулицър" и е избран за поет-лауреат на Съединените щати.

Зорница Димова