Знаците и Символите управляват света;
не думите, нито законите.

Конфуций

Стефан Кънчев

На 22 август почина художникът Стефан Кънчев, десетина дни преди това отпразнувал 86-ия си рожден ден. При раждането му Господ е бил щедър и слънчев, добър е останал до края - кончината е била ненадейна, бърза, тиха, без мъчителни страдания.
На такава почтена възраст смъртта не се приема като трагедия, но си остава загуба. Не само за близките. Отиде си емблематична фигура - колос на графичния ни дизайн. Автор, който реално европеизира българската визуална култура на ХХ век; който извиси своята област до световните върхове. Не чрез духовните прозрения на високите изобразителни видове, а чрез всекидневието. Чрез обкръжението от Знаци. Защото тиражиран хилядократно (от миниатюра до монумент), визуалният символ (лаконизъм, математическа еднозначност, смислова достъпност, повсеместност) влияе неизразимо повече и върху контекста, и върху съзнанието ни.
Човекът, отдал и последната, надгробна почест - Светлин Русев - още 70-те години пише: "Стефан Кънчев превърна сиромашката участ на едно хранениче - приложната графика (...) в изящна приказка, в която неизчерпаемото въображение, точността на символа, простотата и яснотата на графичния език и неподражаемата сигурност на изпълнението я изведоха до стойности на голямото изкуство." Не само издига графичния дизайн от спомагателен в елитарен жанр, художникът прави нещо много по-голямо - Стефан Кънчев олицетворява огромен за България преход. Син на калоферски зограф/иконописец, той съгражда моста между възрожденския ХIХ век и сегашния, XXI - в половинвековното си творчество (трудно мислимо като обем), той еволюира от интерпретацията на родния фолклорен орнамент до общочовешката - абстрактната структура на знака. Анонимен за нас, хората, той е създателят на множество "образи" от ежедневното обкръжение, възприемани като даденост (СБХ, НДК, СБП, Петрол, Кукления театър, театър София, СБК, Балкан, НХГ, Тотото; позабравените ЦУМ, Родопа, БТ...); автор е на хиляди графични творби - запазени знаци, реклами, пощенски марки, заставки, типографски шрифтове, на калиграфия, книжно оформление, плакати и др. У нас - пионер на запазената марка (знак), в света - класик в тази област на дизайна. Прекрачил още преди 4 десетилетия границите на националното (без да го губи и в пластическия смисъл), той е обхванал почти всички видове графични изрази на символа: емблеми, марки, вербални символи и иконични знаци. Част от тях, селекционирани и класирани по множество международни критерии, се цитират и днес в световните - европейски, японски, американски - каталози. Еталонни са вербално-иконичните му конфигурации - силни, конкретни, находчиви, запомнящи се. Излети пластично във форма - необходима и достатъчна. Плътни, субстантни, но чисти до пуризъм. Математично красиви, но с човешка топлина...
Няма го вече Стефан Кънчев. Остава неговото - високо, недостижимо засега - художествено предизвикателство пред залялото ни обилие от компютърна графика.


Ирина Мутафчиева