Видин Даскалов
(1929 -2001)

принадлежеше на "сребърното поколение" оперетни артисти. Среброто в случая не означава понижение в степента на майсторството, а просто едно условно определение на поколението, което дойде след златните години на българския музикален театър, когато в него играеха Мими Балканска, Асен Русков, Тинка Краева... От тях е имал късмета да се учи Видин Даскалов.
Началото на пътя му в театъра изглежда абсолютно случайно. Видин всъщност е цигулар и навремето се явява на изпит в оперетата за хорист. Ей така, за да се издържа. Към сцената на този театър нерядко напират несполучили драматични актьори или неуспели музиканти. Тогава обаче става ясно, че кандидат-хористът не е нито ощетен музикант, нито непълноценен актьор. В негово лице колегите тогава разпознават разностранния талант и го поканват направо да поеме роли на сцената. Оказва се, че не са се излъгали. По-нататък, с различните си превъплъщения, с коронните си роли в "Хубавата Елена", в "Царицата на чардаша", "Графиня Марица", "Българи от старо време" Видин Даскалов доказва, че е рядко срещан вид артист, в пълния смисъл на думата синтетичен. Той е органична сплав от певческо майсторство, артистично обаяние и танцово вдъхновение. Не мога да кажа, че притежаваше една или друга дарба, той просто имаше таланта да съчетава всичко това. И към него прибавяше обаяние, чар и излъчване, които не се учат в нито една школа. Разбира се, не е без значение, че Видин е имал късмета да попива от големите, да работи заедно с Хрисан Цанков, с Хитьо Попов... И така самият Видин Даскалов се нареди сред най-големите на всички времена в българския музикален театър, превърна се в легенда.
Възрастта за него не бе оправдание за откъсване от ДМТ "Стефан Македонски". За известно време беше негов директор - в средата на 90-те години.( Като куриоз ще спомена, че тъкмо по това време, като ръководител, той сам се е пенсионирал, и то тайно.) След като излезе от театъра, продължи пътя си като режисьор. Обикаляше сцените в страната и поставяше неуморно всичко онова, което преди бе играл. Бе от режисьорите - педагози, които, както казваше Станиславски, "умират в актьора". Той учеше младите, помагаше им, вливаше им дух и сила. Сега мнозина по-млади колеги не могат да разкажат биографията си, без да споменат името му, защото то е част от прохождането им на сцената, от израстването им и утвърждаването им.
За последния юбилей на Видин Даскалов играхме "Хубавата Елена". Той не можеше да вземе участие в спектакъла, а го наблюдаваше от ложата. После слезе и ритуално целуна сцената. Този жест не се оказа "последно сбогом". В началото на тази година поставих "Магията на оперетата". водещи бяха Лиляна Кисьова и Видин Даскалов. Спектакълът се игра 15 пъти при препълнен салон и бляскави овации. Не малка част от успеха му се дължеше и на Видин.
По време на една от репетициите като режисьор на "Веселата вдовица" получи инфаркт...
Сега ми е трудно да кажа това, което често казваме, величаейки сцената, че театърът може без всеки от нас. Не, без Видин Даскалов този театър не е какъвто беше. Видин Даскалов е сред незаменимите артисти. Така както втора Мими Балканска още не се е появила, така и този артист едва ли ще има своето копие. Но не мога да мисля за него като за безвъзвратно отишъл си от сцената. Защото духът му просто е вграден в нея.
Поклон пред Видин Даскалов!


Проф. Светозар Донев